“Цар Плъх” или накъде след надеждата

“Цар Плъх”, “Цар Плъх” – колко хора ми бяха казвали за тази книга възторжени отзиви! И винаги възгласите им започваха с едно: “Оооо, ама ти не си ли я чел?”. Накрая… Ами, накрая се почувствах тъп. Плюс това имах един дъ-ъ-ъ-ълъг списък с книги, набелязани за четене, а в него “Цар Плъх” въобще я нямаше. Е, промених списъка набързо и я грабнах. Излишно е да казвам, че за нула време тази книга обсеби мисълта ми. Крадях от всяка свободна минута, за да чета – в градския транспорт, в обедната почивка, преди работа, след работа, преди лягане, по път за София, на път към Ботевград… Ужасявах се от малкото време, което имам за четене. И в същото време мисълта ми беше някъде там… в Чанги, в далечния Сингапур…

За илюстрация избрах обложката на филма “To End All Wars” – просто тази картина изниква в съзнанието ми, когато си мисля за Чанги.

По принцип “Цар Плъх” на Джеймс Клавел е книга за войната. Тя се усеща като един дух, кръжащ наоколо през цялото време. Действието се развива в мизерен военнопленнически лагер някъде из Сингапур по време на Втората световна война, където американци, англичани и австралийци са захвърлени на ръба на оцеляването и в постоянна борба за излиняващия си живот. Та сред тях е нашият човек – Царя. Той единствен има мускули, здраво тяло, чисто бельо, панталони с ръб, отлична храна и власт. Огромна власт. Та в действителност книгата е за Царя – за неговата способност да извлича полза от всичко, неговата пресметливост и нюх към печалбата и търговията. Не, всъщност книгата е за находчивия човек въобще, но и за неговата драма. Една особено поучителна история за човешките взаимоотношения, за стълбицата на успеха, по която е трудно да се изкачиш, но по която много лесно се слиза. Трудно е да се каже за какво всъщност е книгата. Тя е и за приятелството, и за омразата, за вечното надлъгване, за обикновените човешки слабости. Тя дава много на онзи, който се реши да я прочете (ето защо харесвам стойностните книги) и всеки може да открие своята истина в нея. “Цар Плъх” е и книга за надеждата – но надеждата не като самоцел, а за надеждата и онова, което следва след нея. Не винаги сбъдването на надеждите носи удовлетворение и отваря вратите на рая. Не и в Чанги, където всичко е някак…по-особено и разбираемо единствено за онези, които са минали през неговия ад…

Публикувано от Жоро