“Чудесни години – кучета ги яли” е един много интересен експеримент – книга с биографичен елемент, който така и не става ясно в какъв мащаб е. Авторът споделя, че не е поставял ясна граница между истината и измисленото, но така е още по-интересно за страничния читател. Убедих се в това и аз. Попаднах на книгата с любезното съдействие на Христо Блажев, автора на блога за книги “Книголандия”. Горещо заглавие на издателство “Колибри”, “Чудесни години…” ни предлага щипка съвременна чешка проза под увлекателното перо на Михал Вивег, която ме грабна с…признавам си, анотацията.
Няма как да не се заинтригувам от историята на едно чешко семейство в годините след Пражката пролет ’68, разказана с голяма доза хумор. Всичко е поднесено наистина оригинално, а портретите блестят, излъскани от тънка ирония – и безпартийният баща с проблемно шофиране, обзет от параноя покрай проблемите в службата и майсторящ собствения си ковчек в мазето, и дядото антикомунист с винаги пиперливи нападки към управляващите, и бабата с кърпа на устата, вманиачена на тема чистота, и майката с удивителното търпение и особената роля на стожер на цялата колоритна фамилия – всичко е много, много забавно. Историята на едно обикновено чешко семейство в едни години, които, макар и съвсем не розови, през очите на Квидо, главния герой, изглеждат поне комични. Тъжното, комунизмът, беднотията и човешките характери – и те са комични, въпреки своята тежест и сериозност. Така може да ги види само човек с широко сърце, който е достатъчно мъдър, за да погледне към миналото по един толкова нетипичен начин. И как иначе, след като не може да го върне, за да го промени? А и да можеше…съмнявам се, че тогава пък би се получила такава хубава книга. Чудесни години, наистина. Чудесна книга!
Публикувано от Жоро
Pingback: чудесни години – кучета ги яли at Smiling
Интересно съвпадение! :))
Михал Вивег е последната ми (засега) литературна страст. Съжалявам само, че имам само 2 негови книги (тази и “Народна топка”), дори “Възпитание на девойки…” не успявам да намеря никъде…
Както и да е, открих го с “Чудесни години…” и се влюбих мигновено, още на третата страница някъде. Брилянтен! Отдавна не бях попадала на нещо толкова смешно, свежо и в същото време смислено. Влюбена съм във всичките му шантави герои, в стила му, в страхотното му чувство за хумор и така ми се иска да знаех чешки… Препоръчвам от сърце!
Едно от най-добрите съвременни явления в литературата!