Колкото повече около мен се говореше за Георги Господинов, толкова по-назад оставаше той в личния ми списък с предстоящи за прочитане автори. Ако ме попитате защо така, не мога да ви дам отговор. От инат ли, от вродена подозрителност към всичко, за което се шуми твърде много… А за “Естествен роман” определено се вдигна много шум. Хвалебствия с много “най-” отпред – както за романа, така и за автора му. Но след като на хиляда места прочетох, че това бил най-добрият български съвременен писател, реших все пак да видя за какво иде реч.
Роман за началата, да. Или по-скоро роман от начала. Ако “роман” въобще е приложим етикет към произведението на Господинов. Откъслечни парчета авторски размишления, започващи ударно с акцент върху кенефите и мухите. Сякаш е с ясното съзнание, че иска да каже много неща и е решен да го направи, но не знае с кое да започне. А и нещата са твърде различни едно от друго, твърде непасващи си, хаотични на моменти. И като рамка на цялото това - хилядолетния мотив за раздялата между мъж и жена.
“Фасетъчен роман, уподобяващ зрението на мухата. И като него, роман, пълен с подробности, с най-дребните и незабележими с просто око неща“. Така го нарича самият Господинов. Пак мухи, нали? Навсякъде са. И кенефите.
Дълго чаках да си кажа: “Ето това е!”. Но така и не беше това. Не открих нито дълбокия смисъл, нито белезите на “най-добрия български писател”. Ами, не ми хареса. Съжалявам. Не това е разбирането ми за добър роман. Може би това ме прави тъп и тесногръд, а? Сигурно някои биха си казали точно това. Само дето ми е напълно безразлично. Усещането от книгата е най-важното за мен, а “Естествен роман” остави усещане единствено за досада. Ето какво е чел Калин Терзийски за вдъхновение, казах си.
Толкова за “частния апокалипсис” на Георги Господинов. Може би в новата му книга нещата са по-различни. А може и да не са, защото точно така си го харесват многобройните му почитатели. Не мога обаче да не се замисля за онези критици, посветили стотици думи в обемисти рецензии на “Естествен роман”, изпълнени със сложни литературни термини и лишени от каквато и да било прямота. Като тази тук. Обаче това е “Библиотеката” и говорим за книгите по начина, по който ги чувстваме. Да влезе следващият “най-добър български писател“, моля!
Публикувано от Жоро
Поздравления за първото ви негативно ревю :) В последно време и аз се чудя каква е тази вакханлия от възторжено мучене за една ясна групичка писатели, и все се каня да ги прочета и унищожа в Книголандия, но ще се види…
Съвсем не е първото негативно :) А групичката не знам дали си заслужава – няма да получиш кой знае какво усещане, освен удоволствието, както казваш, да ги унищожиш в Книголандия. Но поне можеш да разнообразиш псевдонауките с малко БГ нюуейв :)
Е, че аз съм писал за цифром и словом една псевдонаука и толкоз :) Не че нямам желание за още, де :) Много се изчанчих с тая худ. литература в последно време, трябва да се насоча пък към нехудожествените.
Но тази БГ нюуейв наистина е плашещо посредствена.
Блажев, тръпна да ги унищожиш – обещавам при всяко твое размазващо ревю за творчеството им да плющя пуканки и бира на компа пред блога ти и да цвиля от кеф :-DDD
едно нещо ми хареса от произведението – Библията на мухите :) А, и бих похвалил мадамата за дизайна на корицата
Но наистина е много разпилян роман (ако може така да се нарече), прекалено голямо желание за оригиналничене и накрая – нищо.
Така е, от 7 милиона народ, упоен с кич и непрекъснато желание да подражава на някои чужди култури – много трудно ще се получи нещо интересно.
Не съм съгласен с ревюто. Естествен роман остави у мен положително усещане. Съжалявам, че не е допаднал и на вас :)