За войната без цветя и рози


Емблематично място в София е пресечката на улиците “Иван Вазов” и “Шести септември”. За незапознатите, там има доста интересни места, скупчени на метри едно от друго – къщата на Иван Вазов, сръбското ресторантче с бълващ от него задушлив пушек, художническият магазин “Слънчоглед”, редакцията на вестник “Дневник” и една особено любопитна книжарничка. Човек лесно може да я подмине, а ако е любител на военната история (като мен), после ще съжалява. Във въпросната книжарница се продават книги на Военно издателство, а по рафтовете изобилства от стари, почти пожълтели книжа на стряскащи цени. Така например можете да си вземете “Един от Първа дивизия”, задължително четиво за любителите на военновременни спомени, за …10 стотинки. Също там попаднах и на спомените на подполковник Стоян Илиев, ако не се лъжа, за 1.50 лв. Взех си я, без да предполагам колко интересно четиво ще се окаже животът на един български офицер, застинал в сериозна поза на черно-бялата снимка върху корицата.

Спомените на Стоян Илиев криволичат през безкрайни перипетии от началото на 20-ти век почти до средата му, някъде до пролетта на 1945 г. Минават през следването му във военното училище, избухването на Първата световна война, битките из Македония, последвалия погром, безпътните междувоенни години и избухването на Втората световна война. Девети септември заварва майорът в Македония, където води боеве с дражевистки партизани и войната се обръща срещу довчерашните съюзници. Следват интересни разкази за боевете с германците, попадането в немски плен, мъченическия живот в непрестанни походи и лагери, както и опитите на Цанковото правителство във Виена да привлече опитния офицер в българския корпус.

В спомените си Илиев говори за неприятната, най-често конфликтна страна на военната служба, на войната и изпълняването на дълга си към родината. Точно затова са и толкова ценни – действат отрезвяващо на всички военнолюбци-романтици, които въздишат по славните времена, когато “владеехме Македония” и прочее. Тук ще видите сцени на типично български изцепки, шмекеруване, кражби, злоупотреба с власт и чин, нелицеприятни истории за поразии, направени от български военнослужещи в Македония, както и един по-различен разказ за спорния Александър Цанков и неговите методи за набиране на “доброволци” в онова смутно време.

Като цяло книгата е и един разказ за твърдостта и здравината на българския офицер, който не се пречупва под натиска на жестоки повратности и трагични събития. Да оцелееш в две войни и да дочакаш края на войната в пленнически лагер, а след това да изтърпиш обидите от новите стопани на България – една автентична история на българина Стоян Илиев. История, която носи полъх на отминала епоха и същевременно помага за разбирането й по един неповторим начин. Без излишни емоции, без превъзнасяне, без фанфари.

Лично за мен книгата се превърна в ценно откритие и по друг повод – в приложението със снимки от живота на Стоян Илиев открих една особено любопитна – авторът е в Орхание (днес Ботевград), в компанията на младежи, сред които и моят прадядо, тогава не повече от 20-годишен. Още една причина, макар и символична, да прочета книгата с нескрит интерес.

Публикувано от Жоро

Advertisements
Categories: Военни, Мемоари | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: