Аденауер – бащата на нова Германия


…И един от бащите на Европа, бих допълнил аз, след като прочетох неговата биография. Написана от британския политически биограф Чарлс Уилямс, “Аденауер – бащата на нова Германия” е обогатяващо четиво за всеки, който се интересува от успешните кариери на световни политици и държавници. А кариерата на Аденауер е именно такава. Попаднал в политическото поприще твърде млад, бъдещият германски канцлер става кмет на един от най-големите градове в сърцето на Европа – Кьолн. Без да му липсват уменията на манипулатор, той се изгражда като последователен политик, центрист и играч, който си позволява редица рисковани ходове. Идването на националсоциализма на власт заварва Конрад Аденауер като кмет. Увлечен донякъде по част от идеите на хитлеристите, позитивното му отношение бързо рухва под тропота на щурмовашките ботуши из улиците на Кьолн. Възрастният вече Аденауер е принуден да се крие от саморазправа и прекарва по-голямата част от епохата на нацизма сред тишината на закътани манастири, подпомаган финансово от богати приятели.

След края на войната изгрява същинската звезда на Аденауер. Ловко лавиращ между французи, англичани и американски в окупирана Германия, той успява да убеди Запада, че е подходящият човек да поеме управлението на довчерашния враг. С непресъхваща енергия Аденауер създава Християндемократичния съюз в опозиция на основния съперник Социалдемократическата партия. И печели. Управлява Германия до есента на 1963 г., когато политическите съперници и преклонната вече възраст го принуждават да сдаде юздите на държавната власт, макар и не по вкуса му.

“Нашата главна цел беше присъединяването ни към свободните народи на Запада”, пише Аденауер в последното си писмо до партийния конгрес на ХДС през март, 1966 г. Един поглед назад към десетилетията на усилена работа, които този труден характер е оставил зад гърба си, доказва, че целта е изпълнена. Аденауер успява да се нареди сред блестящите политици, изградили основите на модерното европейско семейство. С неговия подпис Западна Германия кандидатства за асоцииран член на Съвета на Европа през 1950 г., само 5 години след като е победена от съюзническите сили в най-кръвопролитната война, която човечеството познава. Заедно с Жан Моне и Робер Шуман осъществява инициативата, към която се е стремил в продължение на 30 години: сближаване между Франция и Германия. Изключително любопитен момент, описан в книгата: “Същия следобед Бланкенхорн получава две писма, адресирани до федералния канцлер. Те са от Шуман. Първото е лично, подписано “с най-сърдечни поздрави”. Второто е издържано в по-официален тон. В него Шуман предлага цялото производство на въглища и стомана на Франция и Западна Германия да бъде подчинено на общ върховен орган. Други европейски държави също биха могли да се включат, ако поискат.”

Ето така се ражда Европейският съюз. В решителната комуникация на забележителни мъже, оставили имената си в историята не с военни успехи, а с изкуството на дипломацията. Сред тях е и Аденауер – бащата на нова Германия.

Публикувано от Жоро

Advertisements
Categories: Исторически, Политическа | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: