Имало едно време избори… на изток


Какво става, когато един рекламист реши да изпробва уменията и таланта си на политическото поприще? Хваща се за главата, в най-честия случай. И разбира, че в политиката е една мръсотия, с която не е особено уютно да се занимаваш. А и резултатите са трудно измерими.

izbori“Имало едно време избори” на Жак Сегела е феноменална книга. Прочита се буквално на един дъх и предизвиква такива емоции у четящия, които лесно могат да бъдат забелязани по физиономията му, докато чете. Аз лично се улавях на моменти, че съм с постоянно вдигнати вежди и ухилен в широка усмивка. Няма начин да е другояче – Сегела разказва като истински странстващ бард край лагерния огън и разказът му поглъща цялото внимание.

За какво иде реч? Когато в началото на 90-те години над Източна Европа изгрява звездата на промените, народите там за пръв път от десетилетия вкусват от непознатия плод на свободните избори. Съблазнен от идеята да участва в сътворяването на история, френският рекламист Жак Сегела взима участие в доста от предизборните кампании на изток. Кандидатите сами го викат, привлечени от славата му и богатия му опит. Но някои от тях, както споделя автора, въобще нямат понятие как се правят избори и как се въздейства върху масите. Безброй комични случки с гръцкия Папандреу, с Борис Елцин, с Мелина Меркури, с Желю Желев. В доста от кампаниите Сегела се отказва да участва, тъй като миришат на нередности или кандидатите просто не успяват да се сработят с експерта. Но непосредствения досег с всички тези популярни личности и подробностите от горещата кухня на предизборната борба поднасят невероятни сюжети, които си умират да бъдат разказани. И Сегела го прави по безумно добър начин. Откровено, с чувство за хумор, с убийствена ирония и насмешка. Фрапиращите моменти са много – експертът тъкмо е подготвил рекламен клип за кампанията на Елцин, когато пратеник на бъдещия президент пита Сегела колко ще плати на кандидата, за да участва в неговия “филм”; Андреус Папандреу залага на карта цялата си кариера и предизборната борба заради скандална връзка с русокосата стюаредса Мими, която го следва на всяка пресконференция вместо жена му (“На срещата на високо равнище в Александропулос грехът още присъства. Този път Живков, министър-председател на България, загуби дар слово.”).

Безкрайно е интересно преживяването на Сегела в България, докато помага на Желев да стане президент.  “При самата дума “българин” се сещаш за чадър, в най-лошия случай – за атентат срещу папата”, пише Сегела, но това не го спира да се хвърли в рискованата игра.

Първите впечатления за Желев са подозрителни: “Физика на замечтан селянин, мълчаливост на horseguard, прическа на клоун. Първата ми реакция е да се усъмня. Как този щурак би могъл един ден да бъде президент?”

Всъщност ще спра дотук. Безценните пасажи от книгата са безброй. Не мога да цитирам всичко, ще оставя на любопитните сами да се впуснат в преживяването, измайсторено от невероятния Жак Сегела.

Оф, добре де, ето още няколко:

Какъв отвратителен импулс подтиква хората да следват в расисткия им делириум разните там Льо Пеновци или Хайдеровци? Няма страна, която да не притежава дежурния си “фашага”, чието влияние непрекъснато нараства. А колко съучастнически медии се поддават на играта му! Наистина, в републиката всеки има право да изразява идеите си. Но тези, които насочват обществеността, имат задължението да не правят от тези хора звезди. Уви, фашистката воня повишава зрителския интерес и продава вестниците. Но на каква цена за демокрацията!

Популизмът е ускорител за изборите, но спирачка за правителствата.

Съдържанието е равностойно на незначителността на кампанията: „Вашите проблеми“, се заявява на половината от афишите. „Моите решения“, отвръща в хор другата половина. Автор на тази баналност е американска агенция. Можехме да го предположим, защото рядко един кандидат се превръща по такъв начин в прах за пране.

Публикувано от Жоро

* Илюстрацията е бонус от заведението. Оставям на вас да прецените що за „предизборна“ тактика е това.

Advertisements
Categories: Мемоари, Политическа, Uncategorized | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Имало едно време избори… на изток

  1. Velin N.

    Разкошна книга !!! Много рядко ми се случва да седна и да прочета книга на „един дъх“ .При тази се получи . :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: