„Москва 2042“: побърканият свят на комуняните


През 2042 г. в Москва комунизмът е вече достигнат. По-суров, по-груб, отблъскващ и шокиращ, отколкото социалистическия си предшественик. Поне така е в книгата на Владимир Войнович „Москва 2042“, публикувана у нас от издателство „Анимар“- една по-скоро смешна и иронична антиутопия, която взима на подбив цялата идея за комунизма.

Героят на Войнович, руски писател, емигрирал заради „несъгласие“ от Съветския съюз, получава неочаквана възможност да замине за… бъдещето. И си избира Москва, но след 60 години. Там обаче го чакат много изненади – комунизмът е построен в рамките на Москва, където вторичното е първично и обратното, а гражданите живеят, трудят се и преизпълняват плановете под сияйния образ на Гениалисимуса – нещо средно между гений и генералисимус. Естествено или не, всичко в това комунистическо общество е свързано с или подчинено изцяло на него – писателите имат свободата да пишат каквото си искат за Гениалисимуса, улиците са наречени на неговите томове съчинения, в църквите се проповядва вярата в Гениалисимуса, а хората се презвездяват, вместо прекръства и шепнат: „О, Гена!“ вместо „О, боже!“.  Като се замисля, липсва им само един Веско Маринов, та да възпее идола в песен. Такива ми ти работи… Най-фрапиращото за нашия герои е, че в този комунянски свят получаваш храна само ако си предал вторичен продукт преди това (сещате се, нека не го назовавам тук).  В този откачен свят си има и негласна опозиция де, т. нар. „симити“ (да не се бърка със семити), последователи на не по-малко откачения Сим Симич, чиято цел на живота е да се върне на бял кон и с копие в ръка в Русия и да възстанови монархията. За целта тренира ежедневно езда и разиграва скеч с помощта на лакея си, преоблечен като съветски граничар, който пада на колене и се разкайва пред новопристигналия цар. Луда работа!

Макар увлекателна с колоритните описания на този луд марксистки свят, книгата по същество не представлява нещо новаторско и крайно оригинално (добре, убийте ме). Войнович не е нито Оруел, нито Хъксли. Но пък шансът да се посмееш от сърце на карикатурните образи на комуняните и да ги сравниш с реалните такива от близкото минало, си заслужава четенето.

Публикувано от Жоро

Advertisements
Categories: Приключенски, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: