Самотни хора или прости числа



Простите числа се делят само на себе си и на единица…

Понякога човек се чувства точно така – едно просто число, което се дели на себе си, разчита само на себе си и живее само заради себе си. Повечето хора изживяват този момент на несигурност, на самота, но се оказва, че изобщо не са прости числа, а са просто заблудени в представата за себе си и в представата за другите. Какво обаче е да бъдеш истински самотник – числото в края на редицата от изчисления, което се е затворило в себе си и не допуска никого до своя свят?

Може би това е искал да знае Паоло Джордано или може би той е точно такова просто число, което е копнеело да изкрещи пред света, че е там, че съществува и иска да бъде забелязан и от другите. И ето, че е успял – написал е книга, която е влязла в домовете на над един милион хора, които са разпознали себе си в заглавието – „Самотата на простите числа“.

… Някои от тях обаче имат „близнаци” – число, от което ги дели само едно число.

И все пак има надежда – че някъде съществува нашата половинка, която макар да не ни допълва, винаги ще бъде до нас и ще знае колко е трудно да бъдеш себе си, когато си обречен да си различен. Такава е историята на Аличе и Матия – като в някакъв физически закон те нямат друг избор, освен да останат разделени, независимо какви са техните желания. Природата и странността на всеки един от тях побеждава любовта и ги оставя без право на избор – просто едни самотни прости числа.

Разказът на Джордано започва още с ранното детство на двамата герои, за да ни покаже, че не е задължително да си се родил различен – обстоятелствата сами ще се погрижат за това. Аличе е малко момиче, което не смее да се противопостави на волята на баща си и случайно претърпява инцидент в една мъглива зимна утрин, след който остава цял живот саката. Матия пък е интелигентно момченце, което обаче има бавно развиваща се сестра, която го кара да се срамува. Момчето изоставя сестричката си в един парк (макар и не нарочно), а Аличе става анорексичка – тези две решения ще бележат целия им живот и ще ги тласкат към поредица от грешки и премълчани истини. Всичко е представено толкова естествено, по толкова човешки начин, че няма как да не разберем самотата на двамата герои. Те не са осъдени да живеят без топли чувства – напротив – има хора, които биха направили всичко за тях, но вече изградената плътна стена не позволява на другите да стигнат до душите на самотниците.

„Самотата на простите числа” е роман за човешкия избор, който може да изглежда незначителен, но да обърка целия ни живот.  Тази книга е романтична по своему и успява да докосне читателя така, че този досег да те разтърси из основи. Хората, които са „прости числа”, нямат право на избор – те винаги ще останат самотни, защото самотата е техният начин да се справят с живота. И въпреки това те знаят, че някъде там имат своя „близнак” – нещо, в което ние останалите никога не можем да бъдем напълно сигурни :)

Книгата беше любезно предоставена от издателство Colibri на Библиотеката!

Публикувано от Девора

Advertisements
Categories: Любовни, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: