Най-скъпата книжка в живота


Коя е най-скъпата книжка в живота на човек? Дали някоя енциклопедия с твърди корици и още по-твърда трицифрена сума за цена? Или някоя библиофилска рядкост, писана преди столетия?

Ето моята. Най-скъпата ми, първата ми книжка. Моят буквар! Годината е била 1993 и думите, този безценен дар, са били предизвикателство за хлапето първокласник. Е, не и трудно предизикателство, защото благодарение на усилията на моята баба, отидох на училище с вече напреднали познания за азбуката и сричайки.

Това е моят буквар. Баба ми го пази и до днес. Винаги, когато го разгърна, ме изпълва едно много странно усещане. Книгата, която ме научи да чета. Книгата, която откри за мен света на писменото слово. Свят, в който прекарвам толкова голяма част от времето си и днес.

И днес, толкова години по-късно, обичам да отварям на буквата Ч. Спомням си, че когато взехме урока за буквата Ч, учителката ме изпитваше. За отличното представяне ми постави печат на пчеличка върху страницата. И днес много се радвам, когато видя червения печат с пчеличката… А в последните страници на буквара има едно двустишие, което си припомням всяко лято, като ме напече жегата: „Ю – през Юли е добре да отидеш на море!“. И отивам…

Това е моята най-скъпа книга. Книгата, която ще нося винаги в сърцето си. А коя е твоята?

Жоро

Advertisements

8 thoughts on “Най-скъпата книжка в живота

  1. Аз най-много държа на малка книжка с възпитателен характер.Правила за жинвеене.Разбира се не винаги може да бъдат спазени.

  2. Ей, вернооо – тия пчелички много ме радваха.
    Съвсем одъртяхме, само образът в магическото ми огледало показва седемнайсетгодишно хлапе.
    🙂
    Като си говорим за любими книжки: аз много си обичах „Емил от Льонеберя“ и „Карлсон“

    А преди да се срещна с чудото буквар в първи клас, бях изписала на ръка „Умник Гюро с умници другари“, неколкократно скъсвано от майка ми, заради грозния ми почерк.
    Общо взето умрях от скука в първи клас. Във втори вече се заглеждах по третокласници и живота беше къде къде по-интересен.

    Абе лъжа..ама айде

  3. Хахаха :)) Мен баба ми ме учеше да чета още преди първи клас. Но писането беше мъка – с лява ръка, някакви страшни криволици… Като се научих да пиша, се захванах със стихчета, хахах:)

  4. Ми именно – аз можех да чета, пиша и рисувам преди първи клас.
    После изпростях, сблъсквайки се с реалната цивилизация.
    :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s