„Всичко свое нося със себе си“


През Втората световна война Румъния воюва на страната на Германия. След победата на Съюзниците Сталин изисква от новото румънско правителство да предостави всички годни за работа етнически германци от компактното немско население в страната, за да подпомогнат възстановяването на Съветския съюз от разрухата. Хиляди хора са изпратени в съветските лагери, които по нищо не се различават от нацистките. И там кошмарът започва…

 Кошмарът във „Всичко свое нося със себе си“ на нобеловия лауреат Херта Мюлер е тих кошмар. Без съпротива, без излишно напрежение главният герой Лео събира нещата си и потегля с вагона за добитък по дългия път към Русия. Приел съдбата си и повтарящ си думите на своята баба „Знам, че ще се върнеш!“ той хлътва в смразяващата машина на робския труд в лагера.

В този лагер през неговите очи всичко приема едни по-различни очертания. Лопатата не е лопата, тя е сърцевидна лопата, едно загребване е равно на 1 грам хляб, следователно лопатата е приятел, условие за живот. Коксохимическият завод, възстановяван от депортираните германци, шлаката, циментът, който прониква навсякъде и полепва по дробовете, по дрехите, по очите – на всички тези неодушевени предмети е вдъхнат живот. Лео говори за тях като за стари приятели, които са станали част от него. Той също е по-различен, поне от повечето други мъже. Въпреки това неговата различност е ненатрапчива, тя не е участник в повествованието и причината за споменаването й може би е известна само на авторката.

Над Лео и над другите депортирани в лагера властва Ангелът на глада. Той е постоянен спътник на всички, проникнал в мислите им, в порите им, във всяка молекула от тях. Ангелът на глада, картофените обелки, намерените зад кухнята зелеви кочани и коричките хляб са също герои на повествованието. Както и мазните нефтени петна, отровните миризми на химикалите, коксовите батерии, въглищата.

Всички тези елементи на тихия кошмар съжителстват в лагера и изграждат мрачната картина на един потресаващ роман. Потресаващ не с емоционални заключения и силни фрази, а с болезнената си реалистичност. Трагедията на робството, човешкият дух и стоицизмът, жаждата за живот и силата да се вкопчиш в него са в основата на книгата.

С „Всичко свое нося със себе си“ Херта Мюлер открехва завесата над един малко познат, дълго време прикриван епизод от новата история на Европа и посочват едно от престъпленията на тоталитаризма – да изпратиш в робство гражданите на собствената си страна. Укор обаче няма да прочетете в книгата – той прозира само в изопнатия от болезнен глад живец на депортираните, в разтеглените от изтощение лица и в примирението от безмилостната съдба.

Публикувано от Жоро

* Книгата ни бе любезно предоставена от изд. „Сиела“

––––––––––––––––––––––––––––––

Ако статията ви е харесала, вижте още:

„Дълги сенки“ – незарасналите рани на човечеството

Василий Гросман – „Живот и съдба“

Advertisements
Categories: Исторически, художествена | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “„Всичко свое нося със себе си“

  1. lilia

    И подигравки нали….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: