Законът на смехотерапията с Удхаус


Винаги съм твърдяла, че човек трябва да достигне определена интелектуална зрялост за определени книги – като „Червено и черно“ на Стендал например. Абсурдно рано се изучава в училище (ако все още се изучава, защото съвременните учебни програми стават все по-зле).

Е, ето че и аз „узрях“ за творчеството на Удхаус, защото „Законът на Устър“ ми донесе такова неповторимо блаженство, което би могло да се сравни единствено с удоволствията от готвенето на Анатол.


И пак да си захвана моята тема за превода, но този път ще започна с него, а няма да го оставям на заден план. Толкова много ми хареса как човек може да си играе с езика, че ми се искаше да заживея сред хора, използващи точно такава лексика.

Историята е невероятно забавна – всичко, което може да се обърка, се обърква, че и отгоре! А цялата драма се върти около една сметаниера с формата на крава, набедена за „холандски модернизъм“, един  разпадащ се годеж и един още неоповестен годеж, един съдия, един викар, един  задигнат шлем и две очарователни дами, които ужасяват главния герой.

Читателят се забавлява да търси изход от заплетените ситуации и ако сте достатъчно голям почитател на Джийвс, със сигурност ще постигнете синхрон между предположенията и решенията на нестандартно предприемчивия прислужник.

Трябва да ви предупредя, че когато прочетете тази книга, няма да искате да захващате друг автор. А ако направите подобна грешка – то ще трябват поне 40-50 страници, за да се примирите, че той (или тя) никога няма да достигне синтактичните и лексикални висини на Удхаус… Кофти тръпка, както казва един мой познат. И си е така. Ето аз например съвсем скоро мисля да се захвана и да  препрочета предишните две книги за Джийвс, които четох по-рано тази година, за да попадна пак в света на майсторското налитане в непредвидени и крайно напрегнати ситуации, описани по възможно най-смешния и ироничен начин, вместо да захвана някоя от книгите, които от доста време ме гледат очакващо върху лавицата. Няма начин да постъпя другояче – когато започнете да четете „Законите на Устър“, ще ме разберете.

Книгата беше любезно предоставена на Библиотеката от издателство Colibri.

Публикувано от Девора

Преживяванията на Жоро с Удхаус можете да прочетете тук.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.