Книга със свой собствен аромат на страст и… кафе


От доста време си бях набелязала „С дъх на кафе“, но вместо да я взема за себе си, реших да я подаря на човек, на когото знаех, че ще се хареса.

Това лято самата книга попи аромата на море, пясък, пътешествия и дъжд, но това я направи още по-лесна за усещане. Взех я назаем – същото копие, което бях подарила, и й се отдадох изцяло, при това за доста дълъг период.

Когато гледате корицата на „С дъх на кафе“, неизбежно си представяте чудесна  любовна история – страст като в „Като гореща вода за шоколад“, но с аромат на мока и Африка. Разликите обаче са много, като се започне от това, че този път авторът е мъж, който е много далеч от латиноамериканската литература (географски и стилово), но за сметка на това успява да пресъздаде опияняващата страст по не по-малко побъркващ начин от своите латиноамерикански колежки (които аз толкова много обичам и уважавам). Дори го прави по съвсем, ама съвсем различен начин – твърде циничен, но откровен; с чувство за хумор, но и с чувство за реалност.

Не мога да определя какво точно е тази книга – да, в нея има любов – и чувства, и секс, и раздели, и ревност, и измама, но определено романтиката не е в основата на всичко. В тези близо 500 страници Антъни Капела е засегнал проблеми от края на 19-и и началото на 20-и век като борбата на жените в Англия за правото на избирателен глас, експлоатацията на роби на плантациите за добив на кафе в колониите в Африка,  капиталъзмът, империализмът, властта, семейните взаимоотношения, моралните ценности, културните различия… обединени от дъха на мока и арабика.

Когато започвате книгата, всичко е толкова безгрижно и забаво – точно като младостта на всеки един обикновен човек. Нещата обаче стават все по-сериозни, свободата да съществуваш извън рамките – все по-ограничена, а реалността, за която може би си даваме сметка чак в по-късните години на нашата зрялост, задушава читателя в последните 30-40 страници. Това не е просто разказ за живота на един човек – това е книга, която се ражда, расте и помърява заедно със своя главен герой. А какво научава той накрая?

„Научих това, което трябва да научи всеки мъж, но никой мъж не може да бъда научен на него – независимо от това, което твърдят поетите, съществуват различни видове любов.

И тук не казвам просто, че всяка любовна авантюра е различна от останалите. Твърдя, че любовта сама по себе си се състои не от една емоция, а от много. Също както едно хубаво кафе може да ухае едновременно на – примерно – кожа, тютюн и орлови нокти…“

 

Неизбежно е, докато четете „С дъх на кафе“, да не ви се прииска да пийнете едно кафе, най-малко за да направите сами експеримент и да откриете неговия аромат. Един от героите в книгата казва нещо подобно: „Само ако хората имаха представа колко скъпо е наистина кафето, което пият в домовете си.“, визирайки робския труд, лишенията, лъжите, убийствата и неписаните закони, по които се разиграва тази търговия. Не знам как се случват нещата един век по-късно, но със сигурност знам, че  всеки малък детайл от нашето ежедневие носи своя собствена – при това не задължително красива – история. Пожелавам на всички ни да ценим повече всичко  (в духа на предстоящите празници),  което понякога пренебрегваме, а най-вече – хубавата книга.

 

Публикувано от Девора

 

Advertisements
Categories: Драма, Любовни, Приключенски, Хумор, художествена | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Книга със свой собствен аромат на страст и… кафе

  1. Напълно съм съгласна с Девора, че книгата оставя смесени чувства. Вероятно моите са различни от нейните, поне с такова впечатление останах, докато обсъждахме книгата. Главният герой не спечели симпатиите ми по никакъв начин – нито в началото, нито към края. Чувството за хумор на автора на моменти ми беше прекалено профанско и в разрез с претенциите за естетика на книгата с все корицата и поетичните описания на сортовете кафе. Въпреки сериозните ми забележки не мога да не призная, че имаше някои уникални моменти, много истински и мъдри, които ме впечатлиха дълбоко и ми се иска да преобладаваха в книгата. На първо място без съмнение поставям сблъсъка между европейските култиватори на кафето и коренните жители на неговата родина Африка. Възгледите на „диваците“ за живота, кафето, природата, белите и т.н. ми бяха много по-интересни и истински вдъхновяващи от непрестанните напъни на главния герой да документира всяка своя ерекция. Друг аспект на книгата, който ми допадна, бяха женските образи в пълен контраст с екзистенциалната неориентираност на този разгонен интелектуалец. Всяка от основните героини демонстрира невероятно личностно израстване и отстоява себе си до край. Онова, което ми остави горчив вкус, беше не кафето, а липсата на достоен мъж за сърцето на една от тези силни жени.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: