Ако Джими Хендрикс беше българин…


Какво би станало, ако един отдаден на страстта си към музиката рок фен реши да напише книга, като върне часовника обратно в началото на 90-те, вплете в сюжета любимите си музиканти, щипка приказни елементи и снопче критика към нелекия живот в измъчената си родна страна?

Ще се получи “Врати от небеса” – книгата на Симеон Гаспаров, излязла в средата на ноември от издателство “Сиела”. Лесно ще я забележите по рафтовете с книги – на корицата пламти китара, а зад нея се спотайва тъмният силует на легендарния Джими Хендрикс. Именно сиатълският музикант е замесен в сюжета на тази история, написана с много въображение и идеи. Когато младият рокаджия Том забива своя първи концерт с изгряващата си рок група в Чикаго, нещо странно се случва… Нещо, което ще промени живота на много хора. Духът на Джими Хендрикс се появява, за да изпрати Том на пътешествие към самия себе си. И както може би се досещате, изпраща го не къде да е, а в България. Авторът връща лентата обратно в началото на 90-те години, където ситуира героя си наред реалност и фикция – пламтящ и окраден парламент, стачки и парализирана икономика, отчаяни, обеднели и озлобени хора. В тази среда за Том е трудно да схване логиката на Джими Хендрикс, но той извървява своя път, запознавайки се отблизо с една напълно непозната страна и нейните жители. Авторът развива и доста свои разсъждения наред с повествованието, правейки остра критика на недъзите в обществото на сломената от комунизма България. Едновременно с това използва своя личен житейски опит и познанията си за музикалната сцена от онова време, въвеждайки читателя в атмосферата на култовия клуб “Кравай” и срещайки го с всевъзможни “местни герои” – най-вече диви рокаджии, пънкари и разни бродяги, че дори и провинциалния поп Панчо Хулиганчо с неговата булка, шампионка в дисциплината “Клане и дране на коза по време на пиене на бира със сламка”.

Има доста интересни ситуации и случки с разнообразни субекти, а от време на време приказното взема превес и рок историята се завърта по начин, възможен единствено в главата на много пристрастен към нея меломан. И като всяка вълшебна приказка, макар и доста нестандартна, така и тази оставя едно приятно усещане – сякаш наистина съществуват чудеса и магии, които променят живота. А и защо не?

Самият Симеон Гаспаров ни дава своето определение за живота, пречупено през призмата на музикалния журналист и рок фен (за незапознатите – авторът е български журналист, живеещ в Чикаго и биографичните елементи в книгата наистина са много). Та ето и самото определение: “Концерт на живо, който изпълняваш пред съдбата и който никога няма да имаш възможност да повториш, ако се провалиш”. Ако продължа мисълта му, алтернативният вариант е стерилният студиен запис – вариант, който повечето хора избират пред възможността сами да дирижират концерта си.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“

Advertisements

One thought on “Ако Джими Хендрикс беше българин…

  1. Мдам…докато хората са слушали All along the watchtower ние тук сме тананикали…..дееееее-теееееее……лини, детелини, детелииииинииии! :) Дори шибаните сърби са били напред с материала – когато за пръв път чух Биело Дугме (отначало беше само инструментал) казах „Uriah Heep?“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s