Нашингтон – не е лесно да си наш


Не е лесно да си българин, дори и в Америка, страната на неограничените възможности. Където и да отидеш, частичка от теб проговаря на роден език и си иска своето. Дадеш ли й свобода, резултатът може да бъде много интересен.

Така става с героите на Михаил Вешим – този забележителен хуморист, познат на мнозина с романа си „Английският съсед“, а на други с дългогодишната си работа по страниците на в. „Стършел“. В новата си книга, простичко озаглавена „Нашингтон“, той разказва за няколко наши сънародници, запазили определени аспекти от националната си идентичност и зад океана.

Един традиционалист, отглеждащ кокошки в задния си двор и инсталирал казан за ракия в мазето, българска мутра, инсценирала убийството си в България и радваща се на нов живот в Америка, изпечен мошеник, въоръжен с отвертка и бивш спортист, трениращ за рекорд по най-голям брой изядени за време хамбургери… Майтапът е гарантиран, а разказът тече по един толкова завладяващ начин, че почти припознаваш реални прототипи на тези герои.

И наистина, очарователно е усърдието на нашите сънародници да покажат на американския гражданин що е то българското кисело мляко, доматът „биволско сърце“, но и типичната българска хитрост и изобретателност. Когато пък всички тези зевзеци се съберат на едно място, за да посрещнат подобаващо най-хубавия роден празник – Гергьовден, ситуацията може да придобие неочаквани обрати.

Как да приготвиш печено агне в Америка, когато в магазина се продават само агнешки бутчета и плешки? Много просто – като си го купиш от магазин за домашни любимци! Само че и това крие своите рискове, наред с говоренето на български пред новоизлюпени родни Биг Босове, ошушкването на банкомати с отвертка и … ех, хайде, няма да ви развалям удоволствието да се посмеете от сърце на нашенските перипетии в чуждата страна.

Защото „Нашингтон“ е доказателство, че съществува запазена марка български хумор, не е само английският, я! Стига комплекси и свинекомплекси, както казва авторът! На езика ми е да нарека Вешим българският Удхаус, но няма да го направя, защото самият той със сигурност предпочита да е просто българският Вешим. В едно свое интервю сам споделя мнението си по въпроса със сравненията: „Преди време един познат ми казва:Написал съм един роман, малко Чандлър, малко Стивън Кинг, малко Дан Браун.” Ами ти къде си в тоя роман? А романът започва с описание на летище „Хийтроу” в Лондон. Питам го колко пъти е ходил или кацал на летище „Хийтроу”. А той: „Ами, никога не съм ходил.” Ами много „Хитроу”, че започваш оттам точно… Пиши за нещата, които знаеш…“

За всички онези, които са чели „Английският съсед“, както и за онези, които не са; за всички, които въздишат по българската ракия в далечна Америка, както и за онези, които познават поне 10 човека, които го правят… за всички вас е „Нашингтон“ и приключенията на Гошо, Тошо, Рашо и Сашо на българския Гергьовден.

Публикувано от Жоро

* Книгата ни бе любезно предоставена от издателство „Сиела“

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.