Пухести истории в Голямата гора


Много съм щастлива, че една от първите книги, които прочетох тази година, е детска, пъстра и изпълнена с приключения. „Завръщане в Голямата гора“ е не просто чудесно продължение на историята на Алън Александър Милн, но и книга, която е истинско бижу – с невероятно красиво оформление, картинки, тежки страници, игриви букви и въобще всичко, което едно дете може да поиска от една книга. А това го казвам аз в ролята си на едно много претенциозно пораснало хлапе! ;)

Противно на очакванията, книгата не се чете на един дъх – напротив. Можете спокойно да й отделите десет чудни вечери, като всяка нощ, преди да заспите, прочитате по една глава. Това е така, защото всяка история има своето пухесто очарование и усмивката, която повдига крайчетата на устните ви нагоре, е достатъчна, за да се унесете в сладък сън. Едно важно уточнение, което трябваше да направя по-рано, но тъй като си говорим за Мечо Пух, всичко ми е позволено, е, че книгата е творба на друг автор – Дейвид Бенедиктъс – който определено се е справил съвсем чудесно с пресъздаването на животинките от Голямата гора. Една огромна похвала трябва да бъде изпратена и към художника на книгата – Марк Бърджес. Тези двама герои (заради големите им постижения) са утъпкали една живописна пътечка до Голямата гора, по която могат да се разхождат големи и малки, без да се притесняват, че навън е студена зима, а не топло лято, и че училищният звънец може да ги откъсне от това изпълнено с приятели местенце. Кристофър Робин, както обикновено, ще трябва да остави за малко Пух да наглежда гората, но дотогава ние ще се забавляваме, ще похапваме мед, ще се пръскаме в дъжда, който го няма, и ще играем крикет с роднините.

Понеже е началото на годината, пък аз все държа нещо да ви пожелавам, когато ви разказвам за книгите, които са ме вдъхновили, то ето какво ми хрумна във връзка със „Завръщане в гората“. Предпоследната глава е тази, която ме трогна изключително много – в нея е показано истинското приятелство, или поне такова, каквото аз го разбирам. Когато Тигърът се разболява тежко, всички наши познайници правят така, че да излекуват не само неговата треска, но и носталгията му по дома (който впоследствие се оказва, че не е негов дом, но това, разбира се, става ясно впоследствие). Истинският приятел знае, че болката не е само физическа и също така е много вещ в начините, по които може да я накара да си отиде.

Та ето такива приятели ви пожелавам. Ако сте огромни късметлии, може някога да срещнете поне един. А това е по-хубаво и от пълно гарненце с мед!

п.п. Не мога да си представя по-хубав подарък за малко дете от тази книжка. Аз лично ще си я съхранявам много грижовно и когато моите деца тръгнат на път към Голямата гора, ще сложа в чантичките им тази книга и малко кифлички за Пух, Прасчо, Зайо, Тигър, Кенга, Ру, Бухала, Йори и за Лоти. А коя е Лоти? Ами разберете сами!

Публикувано от Девора

Advertisements
Categories: Детски | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: