Филип Рот и хормоналната фантастика


Не е истина просто… Не може да е истина и тази книга да е това, което…е. Помислих си го, още щом прочетох анонса на сайта на „Колибри“. След което си казах, че няма начин да я прочета, не, не, не…не и тази книга. Минути по-късно прочетеният анонс вече дълбаеше като със свредел съзнанието ми и съмнението се загнезди там – ами защо пък не? Ами ако пък…

Новелата „Гърдата“ на Филип Рот е тотална лудница, конструирана в главата на тотално изтрещял човек. Отне ми по-малко от час да я прочета – време, за което зениците ми се уголемяваха постепенно и току промърморвах: „WTF?!“, „Не е истина…“ и други междуметия, изразяващи озадаченост и наченки на шок.

Сартъровски екзистенциализъм, реторика като от порно списание, хормонална фантастика и всичко това съчетано в един безумен полет на въображението, надминаващ всички граници на реалността. За какво става дума ли? Ами, един ден (по-скоро една нощ) университетският преподавател Дейвид Алън Кепеш – иначе напълно нормален мъж с всички свойствени му атрибути, преживява странна и болезнена трансформация. Превръща се в….ъъъъъ…женска гърда. Съвсем буквално. 70 килограма мастна тъкан с 13-сантиметрово зърно (!!!), липса на зрителни органи, чуваща и говореща, но с напълно запазено съзнание, чувства и …хм, усещания. Шоковото начало не е само за злощастния Дейвид, но и за читателя, на когото е поднесена такава силна доза потресаваща информация, че възприятията не смогват да асимилират всичко. Как се живее като…гърда? Как ще реагират близките ти хора? Ами любимата? Как ще се промени животът ти?

Оказва се, че дори животът като гърда си има своите…мхм, странни удоволствия. Съвсем скоро Дейвид открива, че когато медицинската сестра го маже с крем, изпитва невъобразимо удоволствие. Страстта се завръща с пълна сила, завладява го и следващите страници от книгата са изпълнени с описания на тази негова възбуда. И докато читателят вече се разпада на малки парченца от потрес, човешкото надделява над хормоналното и Дейвид печели битката с маниакалната страст. Започват други терзания, появяват се съмнения за лудост, желание за събуждане от кошмарния сън… Порно стилът отстъпва място на екзистенциални разсъждения, които идват като мехлем за възпалената психика на четящия.

В общи линии, новелата е безумно смело писателско хрумване, а според мен и издателско. Превръщането на човека в гърда провокира размисъл „Какво бих направил аз, ако…“. А знаете ли кое беше още по-лудо? Докато си четох книжката, напипах задната корица, която според интересно дизайнерско хрумване е с допълнителен, релефен гланц, който създава усещане за…хм, човешка кожа, хахаха!!

Не знам дали „Гърдата“ ще ви обогати литературно, но със сигурност ще ви скандализира. А това си е едно преживяване на ръба!

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“

Advertisements
Categories: Научнофантастични, художествена | 6 Коментари

Навигация в публикациите

6 thoughts on “Филип Рот и хормоналната фантастика

  1. „Хормонална фантастика“? :shock: Изглежда адски изтрещяно, пффф. Не мога да реша дали е интригуващо или отблъскващо. Между другото, така и не успях да се насиля да прочета „Голият обяд“. :)

    • Библиотеката

      И двете, и двете! Аз не съм чел досега подобно нещо, „Голият обяд“ също. Но това ме провокира много и се престраших. Като леден душ е четенето, хаха… :))) Шокиращо!

  2. Пробвай тогава – щом се справи с онова нещо горе, може и да можеш да пребориш и „Голият обяд“. :) Аз гледах мъничко от филма и ми стига толкоз. :)

  3. Ти си втория човек, който пише ревю за тази новела и честно казано единствено твърдо ме отказва да се хвана с това чудо.

    По описание много ми напомня „Преобразяването“ на Кафка. Беше ужасен разказ, който бях принудена да изтърпя покрай задължителната програма по немска литература. Толкова изтрещяло, че предизвиква в мен недоумение и отвращение. Също както и в живопистта и в литературата има някои граници на естетиката, отвъд които никога не бих отишла доброволно.

  4. Библиотеката

    Аз тъкмо онзи ден прочетох „В наказателната колония“ на Кафка и се сещам какво имаш предвид. Прекалено grim, същевременно толкова хладнокръвно… Бфф, тръпки да те побият. И това писано преди 80-90 години!

  5. Току ще ме отказа от прочит на тази книга. Благодаря ти, че спести и без това оскъдното ми свободно време.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: