Алек Попов: хумор, фикция и насмешка


Може би звучи странно, но първата ми „задочна“ среща с Алек Попов не е с „Мисия Лондон“. Гледах филма, но така и не прочетох книгата. А може би е по-добра, кой знае. Затова пък, когато преди по-малко от месец „Сиела“ преиздадоха сборника с разкази „Митология на прехода“, се спрях именно на него.

„Митология на прехода“. Предизвикателно и обещаващо заглавие, малко семпла корица, 15 разказа в 300 страници. Смях и сълзи, изумление и отвращение – Алек Попов си играе доста фриволно с посланията на своите творби и тества границите на художествената измислица, умело маскирана зад привидната достоверност.

Част от разказите са наистина забавни. Забавни до абсурдност! Откриващият е такъв, „Случаят Анюта“, „Порносмърт“… Започват съвсем реалистично, почти исторически достоверно, докато в един момент схванеш, че авторът те гъбарка яко и тогава не ти остава друго, освен да се забавляваш много. Питах се на няколко пъти защо точно това заглавие на книгата… Защо „Митология на прехода“? Така и не получих отговор, може би някой път ако ми се удаде случай, ще питам самия Алек Попов. Както и да е, темата за комунизма със сигурност има пръст в тая работа, защото духът на вече тотално счупилата се и запокитена на бунището на историята система се усеща в повечето разкази. Своеобразен апогей (макар и подозрително още в самото начало) на присмеха към комунизма е и личният ми фаворит „Директор на пионерския дворец“. Истински шедьовър – налудничаво бълнуване и психеделични привидения на култове в червено, в червено, в червено… Истинска гавра с „другарите“, написана толкова завладяващо, че усещанията не смогват да се редуват – объркване и смут, жив интерес, страх и наслада от картините на една художествена измислица, залепила като с дъвка един гротесков колаж на комунистическата идеология. Парченца от пъзела, наредени хаотично, след което като на шега поляти с червена боя. Невероятно живо, иносказателно повествование, направо наслада!

В по-шеговит и не толкова политически натоварен стил звучат други разкази. „ЕТ. Мистериозната цистерна“ и „Зелевият цикъл“ дълбаят дъното на паранормалното, мистичното и мистериозното, а „Метаболитните хора“ и „Денят на независимостта“ са предизвикателство за здравия стомах и нерви на сдържания читател.

Навсякъде символи, навсякъде пародия, ирония и странни смесици от хумор, ужас, свръхестествено. Сриване на култове, спотайващи се зад ъглите сенки от отминала епоха, безплътни и невидими агенти на Държавна сигурност… Фантастика и хумор в едно. Алек Попов. Май започвам да си обяснявам заглавието…

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“

Advertisements
Categories: Разкази, български, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: