Джевад Карахасан: спомен за Босна


Когато човек чуе думата Босна, неминуемо си представя ужасите на конфликта от 1992 – 1995 г. Жестоката война е белязала малката балканска страна и до днес тези белези си стоят, някои от тях незаличими. Но войната далеч не е всичко, с което би трябвало да свързваме Босна. Тя винаги ще бъде и свиден спомен, блян и скъпоценност за своите деца, пръснати по широкия свят.

Джевад Карахасан е един от онези босненци, които напускат „барутния погреб“ по време на войната. Ще видите снимката му върху вътрешната корица на неговата книга „Писма от тъмния вилает“ – възрастен мъж, уловен от камерата сякаш в разгара на енергичен порив, на търсене из страниците на книгите, умислен и концентриран. Точно така си го представих, докато четях. Експресивен и замислен – такъв е и в книгата си. Книга, която много повече задава въпроси, отколкото намира отговори. Просто защото е адски трудно да намериш отговорите, когато въпросите са свързани с Босна и нейните хора. На корицата ще видите Стария мост в Мостар – един от символите на османското архитектурно наследство на Балканите. През войната е сринат с артилерийски снаряди – десет години по-късно го възстановяват в същия вид, вадят от дъното камък по камък. Един от тези камъни и днес стои на пътя на пешеходците с надпис „Помнете 1993“.

„Писма от тъмния вилает“ е един букет от размисли на Джевад Карахасан, връщане назад в миналото чрез спомена за срещи и места, случили се и съществували някога. Връщане в градове, чиито облик войната е променила завинаги. Мостар и Сараево – символи на Босна и Херцеговина и на нейния колорит от хора, култури, религии – стават обект на разсъжденията на автора, съхранил спомените си за тях такива, каквито сърцето му винаги е желало да запази. С дворовете, запазващи интимния вътрешен свят на дома от чуждите погледи; с различията, вечните различия, станали здрава основа за всички конфликти в историята на вилаета.

Хаотични мисли вълнуват главата на емигранта – напълно отговарящи на образа от снимката – мисли, които се преплитат, прескачат една друга, преливат от диалозите между героите. Понякога се присеща нещо, развива го, задълбава; появява се някаква импресия, от мъглите на съзнанието изникват забравени образи – Гаврило Принцип, Карл Велики… И в този поток от образи и картини Карахасан моделира своята Босна – онази, която напуснал през 1993 г. и която вълнува съзнанието му вече толкова години.

„Тежко и уверено бие камбаната на католическата катедрала  часът е два след полунощ. Минава повече от минута (точно 75 секунди, броих ги!) и едва тогава се чува слаб звън от православната църква – и тя отбелязва своите два часа след полунощ. Малко след нея чувам звук от часовниковата кула на Беговата джамия – единадесет удара на автентичен турски часовник, отброяващ времето по далечни и други земи. Евреите нямат часовник, който да бие, но само Бог знае колко часа е според тях сега – колко според сефарадите и колко според ашкеназите. Така през нощта, когато всички спят, ударите на часовника отброяват разликите между тези хора, които сутрин се будят, радват се и страдат, спазват своите календари и обичаи и пращат своите молитви към едно небе по четири различни ритуала. Тази разлика понякога е видима, понякога – не, но винаги съществува и е подобна на омразата, а често и напълно еднаква с нея“.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Парадокс“.

––––––––-

Ако публикацията ти е харесала, виж още:

Иво Андрич – Мостът на Дрина

Advertisements
Categories: Балкански | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: