Къщата на клоуните


Трудно е да се напише рецензия за подобна книга, както е трудно и да се опишат силните чувства. Затова ще започна оттам, откъдето ще започнете и вие, когато навлизате в „Къщата на клоуните“ на Галин Никифоров.

Още преди да разтоврите книгата, водени само от нейното заглавие, ще тръгнете от детските спомени – от първия ви досег с цирка, с клоуните, с миризмата и атмосферата, с хората и захарния памук, който се предлага на желязна количка върху сухата земя. Ще си спомните някое изпълнение, което ви е впечатлило, или със страх ще извикате в паметта си момент, който ви е изплашил. Героят в „Къщата на клоуните“ също се връща в детството си, но спомените му не са изпълнени със смях и весели истории, а с драматични и съдбовни моменти, които ще променят живота му и ще направляват най-важните решения, които взима.

За мен книгата е фантастична приказка – без начало и край, носеща се в пространство между реалността и фантазията, без да попада в границите нито на едното, нито на другото. Но това не е приказка с щастлив край, напудрени лица и кръгли червени носове. Това е приказка за истински хора, каквито срещаме всеки ден, но чийто живот сякаш преминава в рамките на една картина, нарисувана с много фантазия и в която с много детайли е пресъздадена невидимата сила, която движи живота ни в една или в друга посока .

Книгата е възел – от минало и настояще, от живот и загадки – който става толкова заплетен, че за да бъде развързан, трябва да бъде посечен и прекъснат. Главният герой има само своята майка – Богинята – докато в живота му не се появяват Майа – неговата жена, а по-късно и Странност – тяхното дете. Всички тези хора са като видения – отнесени в своя собствен свят, издигнали плътни прегради между себе си и останалите, но въпреки това говорещи, обичащи и даващи с безмълвна отдаденост. Богинята изчезва, Майа гасне бавно от незнайна болест, Странност е със синдром на Даун, а този, който трябва да се погрижи за тях, не може да го направи, заради болките, които подкосяват краката му и го правят почти неподвижен. Какво ще направи човек, когато изпадне в подобна ситуация? Какво ще направи човек, който в деня на погребението на баща си е видял единствения възможен изход, дошъл като видение изпод светлината на един самотен прозорец? Какво би направил човек, когато са му останали само спомените и малко хартия, върху която да разкаже своята история?

Той ще пише. Ще пише за „Посипаното със Забрава Минало“, като се връща в болезненото настояще в „Гримьорната на Клоуните“. Ще пише и ще преживява отново, а с него – и ние. Не съм сигурна, че сте готови да прекрачите този праг – аз не бях. Но все пак всеки има нужда да свали маската и да разгадае сам за себе си цветовете, в които същестува.

Публикувано от Девора

Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от издателство „Ciela“

Advertisements
Categories: български, художествена | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Къщата на клоуните

  1. Vuleva

    Дано и книгата ми достави същото удоволствие, каквото прочитането на коментара й.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: