Мемоарите на Хрушчов: поглед зад стените на Кремъл


Мемоарите на Хрушчов бяха едно от най-очакваните от мен заглавия на българския книжен пазар тази пролет. Съществуват тонове литература, посветена на съветската власт, на сталинистката диктатура, на ролята на СССР във Втората световна война. Никой обаче не може да бъде толкова близко до събитията, колкото участник в тях от ранга на Хрушчов. Човекът, който демитологизира Сталин! Дори само слухът, че бившият съветски лидер пише мемоари, е бил достатъчен за агентите на КГБ да се впуснат в яростно издирване на записите. За щастие част от тях вече са изнесени зад граница. Брежнев не успява да спре публикуването им – мемоарите излизат  в САЩ, а в Русия едва през 1999 г. У нас изд. „Прозорец“ пусна през май първи том, обхващащ спомените на Хрушчов до 1942 г., под името „Хора. Години. Власт“.

Презумпцията, че винаги трябва да имаме едно наум, когато четем признанията на големи политици и държавници, важи с пълна сила и за мемоарите на Хрушчов. Не очаквайте едва ли не дисидентско четиво и рушене на системата – Хрушчов е съветски лидер и комунист и във всяка негова дума демонстрира вдъхновение и гордост от постиженията на СССР, от могъществото и силата на огромната държава. Въпреки това книгата дава много отговори, които притежават неимоверно предимство пред всички твърдения на историците, а именно – изрича ги Хрушчов. Човекът, който е до Сталин през цялото време на неговата тотална власт. Човекът, който e в сърцето на Червената армия през цялата война и превърнал се в свидетел както на първоначалното отчаяние, така и на последвалия подем. Какво ще разберете от неговите спомени?

Да, той е бил свидетел на най-големите репресии в СССР по времето на Сталин. И признава, че тогава не се е съмнявал в правотата на тези действия – тежко признание, за което се разкайва, но не скрива от читателите. Мрачни са страниците, в които описва как последователно изчезват способни и невинни хора в безмилостната месомелачка на Сталин.

Да, той е бил близък до ужасяващия диктатор. И подробностите около контактите му с него са особено интересни! За самотата на Кремълския властелин, за нуждат му от компания край масата и постоянното подстрекателство към пиянство на хората от обкръжението му – може би са пикантни подробности, но допълват добре образа на Сталин.

Не, не е вярно разпространеното твърдение, че Съветският съюз е бил толкова изненадан от нападението на Германия през лятото на 1941 г. Хрушчов разказва, че всички са очаквали неизбежната война и са се готвели за нея. Явно недостатъчно обаче. Унищожителен е в критиките за неподготвената технически и тактически армия, но е категоричен – война с Германия е щяло да има така или иначе. Обвинява лично Сталин за хаоса и безсилието на Червената армия, която в тези първи дни няма дори достатъчно пушки и се разбягва пред лицето на агресора.

Да, Сталин е бил сринат психически от колапса на Червената армия в първите седмици на войната. Любопитен момент разказва на Хрушчов Берия – в пристъп на отчаяние вождът изкрещал „Ленин ни завеща социалистическа държава, а ние я просрахме! Отказвам се от управлението!“. Нужни били усилията на неговите приближени да го разубедят от решението му.

Да, почти непознатият епизод, в който България играе ключова роля и който би могъл да прекрати войната, макар и временно, се оказва истина. В отчаянието си през първите няколко месеца Сталин решава да поиска мир от Хитлер и да му преотстъпи Украйна, Беларус и Прибалтика. Изпратен е агент в България, който да предаде предложението по веригата до Хитлер, но фюрерът не отговаря, уверен в близката победа на Изток.

Интересните подробности са много, а книгата наистина обогатява запалените по историята хора. И най-интересното без съмнение предстои във втория том на книгата, където очаквано ще стане дума за края на войната, последвалата окупация на половин Европа, ХХ конгрес, Карибската криза и още редица други ключови събития от новата история.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Прозорец“.

 

Advertisements
Categories: Военни, Исторически, Мемоари | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: