„Лудост“ в сянката на „Алкохол“-а


Преди 20 години „Металика“ издават един от най-стойностните си албуми, останал в историята като „Черната Металика“. Успехът му е грандиозен. Трябват им повече от пет години, преди да се престрашат да пуснат на пазара нов студиен албум. Така през 1996 г. се появява „Load“. И резултатът е… меко казано „смесени чувства“ у верните фенове на бандата.

На Калин Терзийски не му е било необходимо толкова време. След като романът му „Алкохол“ стана най-продаваното заглавие на 2010 г. и спечели наградата „Цветето на Хеликон“, авторът пусна сборник с разкази, а само преди две седмици на пазара се появи и новият му роман – „Лудост“. 

Срещата ми с „Алкохол“ остави у мен силни впечатления и признателност към Калин Терзийски – за смелостта да пише откровено, да разкрие падането си, отчаяната борба и бавното изпълзяване от бездната. В „Лудост“ той пак е откровен, пак оголва душата си, показвайки един объркан и люшкащ се в неизвестното млад човек.  Усещането обаче е като от „Load“ на Металика.

Откровенията тук са също така горчиви, както в „Алкохол“. Един млад психиатър бавно и систематично разрушава парче по парче установените норми на живота си, докато работи в болницата за душевно болни в Курило. Разкъсван между семейството и непозволената любов с друга лекарка от лудницата, той изпитва цялата тежест на  забъркания от самия себе си горчив житейски коктейл. Този коктейл има много съставки – кубчета лед от айсберга на обществените очаквания, щипка сол за болезнено разкъсаното семейно щастие, горчилка от еднообразието на ежедневието, малко химия, засилваща налудничавото усещане от работата с душевно болни. Споменах ли алкохол? Има, при това много. А и лудницата си я бива – рядко можем да надникнем толкова отблизо зад затворените стени на подобни места, където животът тече по свои си закони, различни от всичко, което познаваме.

С действията си, с всички абсурдни решения и постъпки героят едва ли може да спечели симпатиите на читателите. Саморазрушението, до което се докарва, търсейки себе си, не изглежда като достойна битка, нито е пример за подражание. Оголвайки душата си, авторът търси отговори, търси съчувствие, опитва се да събере парчетата от счупеното, но всъщност ги разпилява още повече.

Като читател, ентусиазиран от катарзиса в „Алкохол“, приех „Лудост“ за стъпка назад. По-скоро за тъпчене на място. Книгата оставя неприятното усещане, че авторът е целял да повтори успеха на предишната по същата формула, макар и леко изменена – отново саморазкриване, самобичуване, но дотам… Няма победа. Няма намиране на себе си. Да напуснеш осбсебващите реалии на Лудницата, след като си разрушил семейството си и си на път да изрониш и собствения си живот между пръстите си, определено не е победа. Не е изход, Калине.

Съжалявам, но паралелът с „Алкохол“ е неизбежен. Динамиката на параноичната борба с порока, позната от предшественика, я няма в „Лудост“.  Зад стените на болницата, описана така ефектно от автора, практически нищо не се случва. Историите на Терзийски, макар и видимо истински, живи истории, звучат странно, като изсмукани от пръстите. Всеки шофьор на линейка със сигурност може да сподели много по-интересни неща от също нелекото си битие на ежедневно сблъскващ се със смъртта и нещастието човек. А умишлено създаваната атмосфера като в Далчево стихотворение, в която „рицар на печалния образ“ се бори със собствените си демони, след „Алкохол“ вече е просто шаблон. 

С „Load“ през 1996 г. „Металика“ губят много от верните си фенове. Обаче печелят нови – друг тип фенове, на които промяната в стила пасва идеално. Групата става все по-комерсиална. Не знам дали точно това ще се случи с Калин Терзийски, но аз предпочитам да свързвам името му с „Алкохол“. Книгата, в която той имаше да каже нещо и го правеше добре.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“

––––––

Не пропускай да прочетеш това:

„Алкохол“ – един опит за излизане от дамаджаната

3 мнения за “„Лудост“ в сянката на „Алкохол“-а

  1. През 1993 писателят Йордан Вангелов издаде поредната си книга – роман със заглавие … „ЛУДОСТ“ (ISBN 954 8124 04 1)!
    Ха сега де!
    Много здраве и на закононарушителите от СИЕЛА, и на авторите им – нечели, но прописали, а и на ISBN агенцията на Народната библиотека.
    Ако пък на Вангелов е платено, за да позволи да му заемат заглавието – моля, простете за обвинениата.
    … ама … едва ли… ((-:
    (и не ми трийте коментарчето – все едно ще го изпортя това плагиатство на всички възможни места)

    1. Здравейте,
      едва ли може да става дума за плагиатство при употребата на заглавие от една единствена дума, при това доста популярна и широко използвана. По тази логика плагиатство са всички онези книги, които се казват „Моят живот“, „Моята истина“ и куп подобни…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.