Какво сънуват вълците?


Обичам да хвърлям по едно око на съвременната българска проза. Не на всички нейни представители, разбира се, но винаги е интересно да видиш какво вълнува днешните автори, за какво пишат, какви са темите на деня.

В повечето случаи попадам на объркани герои, живеещи в сивкава действителност, недоволни от живота си, недоволни от постигнатото, подозрителни към бъдещето. Вероятно през очите на авторите е така, а може би просто действителността не предлага много позитивни сюжети.

В сборника с трийсет разказа на Оля Стоянова, интригуващо озаглавен „Какво сънуват вълците“ можем да видим доста такива герои. И сюжети. Те всички са безименни, малки и почти невидими. Срещаме ги ежедневно по улиците и не ги забелязваме. Някои са напълно като нас, дори наши приятели и познати. Защо не и самите ние… Без да подозираме, че някой много наблюдателен минувач може да улови момента, в който „зацикляме“, размишляваме, радваме се на малките неща, клюкарим или воайорстваме почти делово…

В случая Оля Стоянова е наблюдателният минувач, а нейните герои са 30-годишни, не особено щастливи, не много доволни, понякога забили празен поглед в телевизора съвременници. Разпознахте ли някой приятел? А себе си? Авторката ги е уловила в момент от ежедневието, което може да изглежда доста прозаично, но пък е своеобразна художествена фотография на легионите 30+ годишни, които възприемаме като движещата сила на обществото, но това звучи толкова шаблонно… В действителност  много от тях не са толкова уверени, колкото изглеждат или колкото им се иска, не са открили щастието в живота или пък просто в конкретния момент не позират за снимка във вестника. Целият сборник е пропит от едно усещане за „тежестта на света“, както се пееше в една слабо популярна песен

Самата Оля Стоянова също е в легионите на 30+ годишните и вероятно по тази причина е успяла да долови нюансите. В доста от разказите личат автобиографични моменти, които авторката не е успяла да скрие въпреки анонимността на героите си. Ще разберете, че обича планините, катеренето, че знае доста за пещерите… Ще видите един пиар мениджър, който цепи дърва в пристъп на алтруизъм; един охранител, който „опознава“ клиентите на магазина през видео наблюдението… Малки ирелевантности, разказани много минималистично, пестеливо на емоции и конкретизиране.

Градският човек, огъващ се под тежестта на света – в трийсет кратки епизода.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.

Advertisements
Categories: Разкази, български | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: