За България, макар и задочно


Срещу 3 лева преди години в ръцете ми попадна една от най-значимите книги в литературното и публицистичното ни поприще за ХХ век. Срещу 3 лева!  Георги Марков и неговите “Задочни репортажи за България” са били и винаги ще бъдат обект на най-обстойни коментари. Тревожното е обаче, че се говори основно за чадъри, изгнание и радио “Свободна Европа”, като съмнително покрай ушите се изплъзват безценните послания, които писателят отправя към нас, макар и задочно.

Интересно е началото на предговора към изданието, в който на читателя е съобщено, че в момента разгръща книгата, “която отне живота на своя автор”. И наистина, през 1978 година в Лондон умира свободното перо на българската съвест Георги Марков.

Аз няма да описвам надълго и нашироко достойнствата на книгата му. Само ще спомена накратко, че тя е едно потресаващо отражение на социалистическата епоха в България, която някои са преживяли, други никога не са виждали, но която продължава да оказва своето влияние върху пътя на страната ни.

Вместо това ще разкажа една истинска история, прочетена на страниците на “Репортажите” и се надявам това да е достатъчен аргумент, който да ви накара да грабнете книгата и да я изчетете до последната корица!

И така… историята води началото си от царско време. Големците по висшите етажи на властта живеят охолен живот, а като отражение на своето богатство те изгаждат в полите на Витоша китни и доволно скъпи вили. Само че в един момент започват да зачестяват кражбите в тези точно вилички. И то кражби необикновени – крадецът измъква цялата покъщина и я раздава на по-бедните, като малка част от заграбеното запазва за себе си. Един съвременен Робин Худ! Полицията бързо тръгва по следите на крадеца и не след дълго той е заловен.Обяснението му за извършените кражби е едно – вилите са признак за разточителство, докато народът мизерства, затова са лоши. Бандитът е хвърлен зад решетките.  Но вече е започнала Втората световна война и затворите гъмжат от комунисти. Бидейки със статут на криминален затворник, нашият Робин Худ се ползва с по-големи свободи от политическите и малко по малко се сближава с комунистите, които той вижда като негови събратя, борци против вилите – помага им, осъществява връзката им със свободния свят и т.н. Идва девети септември, комунистите са освободени и се изкатерват до висшите етажи на властта. Те не забравят своя стар познайник и той е назначен на отговорна служба в милицията. Всичко си идва на мястото, докато един ден… той просто изчезва. Без предупреждение, просто потъва. Не след дълго идват първите сигнали за разбити вили и веднага се досещат кой стои зад стореното. Тръгват по петите му и го залавят. Питат го защо постъпва така, а той отговаря: “Пак има вили!”. “Да, ама този път те са наши, народни, на наши другари!”, опонират му важните клечки на Народната Република. “Не виждам разликата!”, хладнокръвно заявява крадецът. Предлагат му да го пуснат, но той отговаря, че ако излезе на свобода, пак ще прави това. И остава в затвора, където и умира.

Това е само една от реалните истории, които разказва авторът. Заслужава си да се замислим днес, докато гледаме втренчено към подножието на Витоша и се опитваме да различим късче зеленина сред морето от модерни вили. 

Публикувано от Жоро

Advertisements
Categories: Политическа, български | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: