Ние бранихме тебе, София!


Малко хора днес се сещат, че на 20 декември 1943 г. е една от тежките бомбардировки на София. Американски бомбардировачи разрушават повече от 100 сгради в столицата, убити са около 70 души. В защита на града срещу многочисления противник се изправят шепа български летци-изтребители, които завързват бой в небето над София. 20 декември е денят, в който един смел пилот се превръща в легенда. Поручик Димитър Списаревски сваля „летяща крепост“, разбивайки своя самолет в нея и се превръща в първата българска жива торпила. Той загива, но подвигът му продължава да предизвиква удивление вече повече от 70 години. На този ден край скромната паметна плоча в покрайнините край Пасарел, където пада месершмитът на Списаревски, се отдава почит на героя и на всички онези млади момчета, загинали във въздушните боеве за България. Няма как да не почетем и ние паметта на българските летци с тематична статия за една от най-ценните мемоарни книги за родната авиация…

Една от малкото книги със спомени на български летци от Втората световна война ми попадна съвсем случайно на една антикварна сергия преди години. Обичам спомените на действителните участници във войната, а подвизите на българските летци винаги са представлявали интерес за мен. В книгата, озаглавена “Ние бранихме тебе, София!” поручик Стоян Стоянов подробно разказва за т. нар. “Символична война”, която България води с Америка и Англия от 1941 до 1943 г.  Много детайлно, от позицията на участник в събитията, Стоянов разказва за бомбардировките на столицата, неравните  сражения между огромната мощ на съюзническата авиация и шепата български летци, защитаващи София. Автентично звучи както гордостта от достойно изпълнявания дълг на летец във Въздушните на Негово Величество войски, така и голямото разочарование от неравните сили с противника, от обречената борба.

Книгата има странна съдба. За да се промъкне през жестоката комунистическа цензура, в първотоси  издание през 1972 г.“Ние бранихме тебе, София!“ излиза с предговор от съветски генерал, който, наред с похвални думи за труда на Стоянов, обвинява книгата в „някои съществени недостатъци“ – „слабо са показани или съвсем не са засегнати идейните и политическите убеждения на летци и командири, слабо е разобличаването на предателската фашистка политика на управляващите кръгове…“.

През 2011 г., по случай 100-годишнината на българската авиация, книгата на кап. Стоян Стоянов претърпява четвърто издание, преработена и допълнена. Ценен документ не само за любителите на авиацията, но и за всички, които искат да разберат повече за участието на България във Втората световна война – съвсем не „символично“, както често срещаме все още по учебниците.

Всъщност колко от нас всеки ден минават през градинката между Ректората и Народното събрание? Там именно има един паметник на летец, стиснал в ръцете си витло на самолет. Навъсеният му поглед е вперен в небето, където се чува горхотът от хиляди мотори на бомбардировачи. Жълтите павета може би пазят спомена за него. А ние не трябва да забравяме хората, които се сражаваха, за да има чисто небе над България.

Публикувано от Жоро

* На първата снимка е показан авиомодел Messerschmitt 109E, копие на самолета, с който е летял поручик Стоянов.

Advertisements
Categories: Военни, Мемоари, авиация | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: