Разкази за особняците и малките хора


Нямаше как да бъде по-добре озаглавен този сборник… „Разкази за особняците и малките хора“ е името,  което издателите дават на един букет от къси произведения на един от най-популярните балкански творци на миналия век – Иво Андрич. Писани по различно време, непубликувани до този момент в това си съчетание, разказите са обединени от нестандартните характеристики на своите герои.

Сигурно си спомняте, преди доста време ви представих най-разпознаваемото произведение на Андрич – „Мостът на Дрина“. Книга, в която талантът му на разказвач достига недостижима висота. И която в по-късни години ще изиграе роля, неподозирана от създателя си (по време на войната в Босна сърбите си припомнят кошмарната сцена от романа, в която сърбинът Раде е набит на кол от турците и това разпалва допълнително омразата им към мюсюлманите).

„Разкази за особняците и малките хора“ е точно това, което подсказва заглавието. Палитра от характери, кой от кой по-чудат, необикновен по своему, ирелевант. Мимолетни срещи с чудаци са оставили следа в съзнанието на писателя, за да се сети той за тях години по-късно и да ги увековечи в проза. Ето го кроткият аутсайдер, който разказва на всеки срещнат своята история, колкото странна, толкова и неистинна; ето го мъжът на положение с неговите две лица, по-тъмното от което се проявява всяка вечер зад стените на дома му, причинявайки ужас и огорчение на мълчаливата му съпруга… Спорадична страст, надигнала се в гърдите на възрастния професор, която го кара да тича налудничаво след енигматичната девойка от парка; негодният за нищо старец, който разказва надълго и нашироко за никога неосъществените си планове, които са внушителни и напредничави само в неговото съзнание…

Героите са невероятно пъстри – подвластни на своето его, на своята малка лудост, на крещящо самочувствие и спотаявани обсесии. Срещите с тях са на границата между мита, фолклора и старата проза от първата половина на ХХ век. Андрич пише толкова завладяващо, че за момент потъваш в историята, притръпваш от налудничавостта на чудака и докато се замислиш, историята е свършила, петлите са пропели, нощта е превалила. Усещането обаче е като от истинска среща – на кораба, в кръчмата, в някое далечно градче на път… Страхотен, страхотен!

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.

–––––––––––––––––––––––––––-

Ако публикацията ти е харесала, виж още:

Момо Капор – „Магията на Белград“

Йосип Новакович – „Жълтък“

Advertisements
Categories: Балкански, Разкази | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: