„Безкрайният план“ на Исабел Алиенде


Последната книга, която прочетох през 2011, и първата, за която ще ви разкажа през новата година, е „Безкрайният план“ на Исабел Алиенде. Латиноамериканската авторка, която е сред най-любимите ми писатели, и този път ме изненада и очарова и както при всяко разгръщане на някоя от нейните книги – оставих се да бъда поведена за ръка в един непознат и дори опасен свят между реалността, илюзиите и Безкрайния план.

Обичам героините на Алиенде – силни, властни и страстни жени, пред които никога нищо не може да се изпречи. Загадъчни, недостъпни, извисени, обичащи, копнеещи и импулсивни. Жени, които предизвикват съдбата. Жени, чиято история може да звучи фантастично, но съм убедена в тяхното съществуване, макар и не в този свят и в тази реалност. Те са магия, а аз вярвам в магиите. В „Безкрайният план“ обаче главният герой е мъж, който, за разлика от мистичните и ефирни същества, които сякаш се раждат с изграден характер и отстояват вярванията си през целия живот, е загубен за самия себе си, да не говорим за хората в живота му. Грегъри Рийвс израства в необичайно и причудливо семейство, в което е по-скоро страничен наблюдател, отколкото главно действащо лице. Макар това да го тормози в ранни години, когато цялото внимание е съсредоточено върху по-голямата му сестра, по-късно Грег ще разбере, че пасивната му роля е била за предпочитане в сравнение с тази на сестра му. Липсата на обич и внимание, съчетана с трудния живот, в който усеща колко сурова и брутално жестока може да бъде действителността, са предпоставките Грегъри да избере път, който през целия му съзнателен живот ще го разкъсва на две. Книгата е съвременна – в нея като декори ще минават гета, яхти, големи офиси, адвокатски кантори и вили на брега на океана, но историята сякаш няма своето определено време и пространство: тя е била някога, когато се е случила на тези герои, но тя е и тук, просто се случва с други хора и на друго място, а в някои отношения се случва и на самите нас.

Грегъри Рийвс има тежка съдба, но понеже нищо никога не е само черно или само бяло, още от малък той има късмета да попада на хора, които са готови да му подадат ръка винаги, когато има нужда от нея. Докато майка му потъва все повече и повече в своя безмълвен свят, а баща му губи разсъдъка си с всеки изминал ден, малкият Грегъри намира упора в новите си познати, в ясновидката Олга и в най-добрата си приятелка Кармен. Навлизайки в живота първоначално неуверено, а в последствие с все по-голямо настървение за успех и просперитет, момчето се превръща в мъж, който ще промени коренно ценностите, в които вярва, и ще избере път, който ще го съсипе. Без да си дава сметка, Грегъри сам ще привлича нещастията в живота си, които много често ще приемат облика на неблагодарни и себични жени. Самият Грегъри, който преживява ужасите на война, от която се връща емоционално осакатен, няма да е в състояние да постави здрави основи на каквото и да било. Неговият придобит цинизъм ще е предпоставка за фалшивия му успех като адвокат, а неговата добра природа по рождение ще го разори и ще го изправи пред изпитания, от които няма да може да се измъкне без помощта на своите истински приятели. Нямаше как да не забележа, че дори Исабел Алиенде няма достатъчно въображение, така че да изгради един наистина силен герой, на когото можеш да се възхищаваш. А когато пише за жени, това толкова лесно й се удава! Като се замисля, всички главни герои мъже всъщност не са нищо особено сами по себе си, но пък имат страхотни приятелства и се запознават с точните хора, които вършат черната работа вместо тях. И с дребничкия Фродо беше така… но това не му попречи да стане герой. Не че Грегъри е изцяло лишен от мъжество и кураж, напротив. В отделни моменти от живота си ги проявява точно на място, но това не е герой, който може да те вдъхнови.

За сметка на това най-колоритният и изпълнен с енергия образ в книгата отново е на жена – Кармен. Със сигурност това е герой, без чието присъствие книгата просто нямаше да бъде магическа. Кармен си е откачалка още от малка, което я прави хем любимка на семейството, хем черната овца. Тя е човек, жаден за живот и приключение. Когато й се случва най-лошото и е прогонена от баща си, Кармен най-накрая е свободна да опознае себе си, света, любовта и целия потенциал, който е трупала с години.
Тя е жива, интересна, импулсивна и пикантна. Кармен е истинска експлозия от чувства, верен приятел и страхотен творец. Нейните спонтанни решения ще я въвличат в приключения по цялото земно кълбо, съдбата ще й върне това, което веднъж й е отнела, а когато вече е дала всичко от себе си за хората, които обича, най-накрая ще започне да иска и за себе си и то със същия ентусиазъм и импулсивност, с които е раждала шантавите си идеи цял живот. Кармен, макар и да не е слушала проповеди за безкрайния план, интуитивно се оставя на съдбата и не променя посоката на движение, дори когато обстоятелствата се опитват да й попречат.

Пожеланието ми към вас е тази година да е като Кармен! Смелост да мечтаете и борбеност, за да изпълните мечтите си!

Публикувано от Девора

Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от издателство Colibri.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.