Балканската война през погледа на един свещеник


„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“.

Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията.

Днес, 100 години по-късно, изд. „Изток-Запад“ изваждат на бял свят едно уникално документално свидетелство от онова време – дневника на отец Иван Дочев, воден от автора си всеки ден в продължение на осем месеца от войната с Турция. Поднесен напълно автентично, ръкописът е запазил дори разговорния език на автора си, който издателите са решили да оставят в оригиналния му вид. Подобно нещо се издава за пръв път и е изключително интересно да се съпостави с популярните спомени за Балканската война на преки участници във военните действия ( „Вихър“ на Антон Страшимиров е такова забележително четиво, изпълнено с ценна народопсихология).

Иван Дочев не участва в сраженията по южните фронтове. Той обаче е неотлъчно с войската и изпълнява дълга си в безрадостни, но неизбежни моменти от всяка война – опява загиналите за свободата на българските земи. Дневникът му е изключително подробен и подреден до степен, че неволно опознаваш притежателя му, разбираш за навиците му, накъде летят мислите му, какви грижи го измъчват, какви надежди таи. По целия път от Шумен през градове и села из новоосвободените земи до фронтовете на Лозенград, Одрин и Чаталджа Дочев записва всичко видяно – селяните, които ги посрещат или които бягат от опустошените си села, градовете с улиците, чаршиите, църквите и кипящия там сякаш независимо от войната живот. Наблюдава поведението на войниците, безкрайните им неволи; съчувства на гладуващите и мръзнещи под дъжда или в студените есенни и зимни нощи. Неговото положение е несравнимо по-добро, личи от записките. Макар да пътува с примитивна линейка, представляваща каруца, впрегната в коне, той има късмета да стои настрана от кървавите сражения, да се храни по-добре от обикновените войници и да се радва на сравнително спокойния живот на наблюдател. Това обаче не притъпява съпричастността му към страданията на войниците и той споделя грижите им – тъгата по родните места, мъката от раздялата със семействата, болката от мисълта, че нивята пустеят, докато те са толкова далеч, в непознати и чужди земи.

Пропагандна картичка от Балканската война

Описаните дребни случки, разговори с войниците и с местните хора, срещите и посещенията на градове и села в Югоизточна Тракия са много интересен принос към историята на Балканската война. Те дават един човешки, чистосърдечен поглед, лишен от политическа ангажираност или самоизтъкване на лични подвизи. Това е обикновената история на малкия човек, по стечение на обстоятелствата захвърлен в една несвойска среда и принуден да върши това, за което е призван. Макар да не разказват напрегнати епизоди от сражения и батални сцени, записките на отец Иван Дочев са ценни щрихи към портрета на нашите прадеди, тръгнали на война с песни и гайди и изпитали на гърба си цялата трагедия на пропилените надежди и двойнствените политически игри, довели до обезсмисляне на техния подвиг.

Осем месеца след заминаването си Иван Дочев се завръща в Шумен с няколко тетрадки, изписани с молив и съдържащи всичките му разсъждения за всеки един ден от войната. Те ще престоят забравени в нечии архиви цели сто години, преди да станат достъпни за читателите. И ето ги днес, в автентичен вид, простодушните думи на българския свещеник отпреди век: „Аз малко мислех за жена и деца, за приятели. Аз исках да ида, да си изпълня дълга и се върна отново при тех и да живея тих и спокоен живот“.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Изток-Запад“.

Advertisements
Categories: Исторически, Мемоари, български | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: