Една година в Прованс не е достатъчна


Случайно или не, тази пролет започна за мен не къде да е, а във Франция. Освен, че това пътуване до страната на виното и Айфеловата кула беше изцяло в сферата на въображаемото, то се оказа и със силен кулинарен привкус: започна с рецептите на Джулия Чайлд и тяхната интерпретация от Джули в Джули и Джулия, мина през биографична справка за двете домакини, прецапа набързо и през филмовото изкуство, където отново се забавлявах с „Рататуй(лятото ще се пробвам със зеленчуците от градината на баба), посветих малко време и на „Чудовище в Париж“ (споменах ли, че съм фен на анимациите) и направих завой към френската провинция, където кръгът се затвори  с вдъхновяващата книга на Питър Мейл.

„Една година в Прованс“ ме грабна още на първата ни среща в една книжарница, когато с Петя обикаляхме центъра. Споменавам това, защото няколко седмици стана ясно, че моята приятелка наесен ще отпраши съвсем реално към тази област на Франция, за да се учи и да хапва вкусна френска храна. Ако мислите, че малко й завиждам,… е, най-вероятно сте прави. Но ако и вие като мен не планирате да прекарате няколко месеца в някое китно френско селце, аз знам как да се пренесете в Прованс, при това без да се налага да се мъчите с френския език.

Историята на книгата е съвсем обикновена и ако очаквате нещо невероятно драматично да се случи, то значи изобщо не сте обърнали внимание на корицата, която говори много и за самото съдържание. Тихо, китно и спокойно ще е пребиваването на тези близо 260 страници, но затова пък апетитно и пълно с комични ситуации, в центъра на които ще е един нов дом. Двойка англичани решават да закупят своя къща в местността Прованс, но още от началото бюрокрацията и проблемите, които срещат, им подсказват, че във Франция, особено на мястото, което са избрали за свой дом, нищо не се случва безпроблемно и още по-малко: бързо. Купуването на къщата обаче се оказва най-лесното нещо в сравнение с нейния ремонт и най-вече поставянето на огромната каменна маса в центъра на тяхната красива градина. Проблемите с местните работници, които макар и ентусиасти и работлии, но които като нищо могат да те зарежат посред лято за три месеца с разнебитена къща, превръщат годината в Прованс в едно малко предизвикателство за нервите. За сметка на това всички възникнали чувства на негодование биват забравени благодарение на пищните обяди и разнообразието от новости, с които са заобиколени съпрузите. Книгата има малък недостатък и той е, че женското присъствие почти не се усеща. Авторът понякога се сеща да спомене: „жена ми“ това и онова, но тази дама си е цяла героиня и заслужава малко повече внимание. Не само издържа да няма нормална къща в продължение на месеци, но и непрестанно посрещаше неканени гости, които идваха с пълен багаж с капризи и претенции. Кой знае… може да се е отдавала на мъката си с промишлено количество вино от собствените лози и в по-голямата част от денонощието да е била в несвяст, така че няма да хвърлям цялата вина върху автора.

„Една година в Прованс“ е възможно най-приятното четиво за тази празнична част на годината, изпълнена с почивни дни и големи вкусни трапези. А пък ако направите едно мислено книжно-филмово пътешествие до Франция като това, което направих аз, гарантирам ви, че няма да издържите и ще отскочите до някоя пекарна или сладкарница, защото апетитът идвал и с четенето. ;)

Усмихната пролет на всички! 

Публикувано от Девора

Advertisements
Categories: художествена | 3 Коментари

Навигация в публикациите

3 thoughts on “Една година в Прованс не е достатъчна

  1. Ох, как харесах тази книга. И не само заради лавандулата на прозореца със сини капаци… Прованс е онази част от света, в която се чувствам най-на място. Все пак съм виден представител на зодия Телец… Благодаря за споделеното ревю и спомените, което то ми навя :)

  2. Библиотеката

    Телците определено ви влече към Франция, както и към хубавата храна, нали? :) Нищо чудно, че тази книга ви допада. Аз съм била само в Париж, но и там е магическо…
    Благодаря за коментара! :)
    Д.

  3. Ina

    На тази книга, на корицата освен всичко друго трябва да й сложат триъгълен знак: Warning! Do not read before eat!… примерно :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: