„Добавено лято“ – обяснение в любов


Поредното гостуване на нашата приятелка Славена Проданова в „Библиотеката“ този път ни среща с дебютния роман на един български автор. „Добавено лято“ на Евгени Черепов още с появата си влезе в полезрението ни, но докато стигнем до нея, Славена взе нещата в свои ръце и ни зарадва с ревю в нейния типичен стил – емоционално и с чувство. Точно както обичаме в „Библиотеката“.

И в този роман, като във всяко любовно обяснение, човекът се е втурнал отново приключенски към преддверието на мечтите, които сам е заключил някъде в чекмеджето със захабените спомени и износените цветове. Човекът в един миг става решителен и смел – затваря очи и се гмурка.  Той пътува. Носи се по релсите на съзидателната, ободряваща носталгия – не рушаща и натъжаваща, а онази, която го връща към себе си. Започнал е да се отърсва от тежестта на забравата, да се изкачва по хълмове, а не да се спуска инертно.

Човекът е паузирал живота си. Той не бърза, а отново изпитва наслада, заседнал в безвремие.

Това обяснение в любов е чувството за разтегленост на момента, за наситеност на емоцията, за безконтролен детски ентусиазъм. Но то, като всяко любовно обяснение, носи в себе си и усещането за страха, който се шмугва като сянка зад ъгъла, страх, „облечен“ от автора в костюмирани мрачни мъже, плъзнали из всички истории, напомня за неизлечими паранои, от които всеки се стреми да се укрие. Или да пребори в челен сблъсък с тях. Романът дава насоки и отново е близък за читателя, създава усещане за познатост.

Това е история за всеки отдалечил се от себе си човек – от родния си град, от родната си страна, от собствените си мечти; от наивността и абсолютното убеждение, че всичко е постижимо и неразрушимо. Защото тази вяра и категоричност само Детето пази и брани с цената на всичко. Пътуването е завръщане в Светлото. То е като дълъг статичен следобед, прекаран в парка, в пороен дъжд под гръмотевично небе или с пощурелия аромат на липите през юни.

Героят разкрива тайната на припомнянето, защото това е най-коварното в спомените – бележат години, а в съзнанието се носят рехави и несвързани, обидно кратки епизоди от така неусетно изнизало се дълго време. И с тази бледа колекция от мигове, Лъчезар Веселинов започва да гради детайлите, твори миналото си отново – изписва го наново по белите листи с липсващи спомени. Всяка стъпка по познати и нови места е съживен спомен – „прожекцията“ през прозореца на пътнически влак, хижата в планината, пясъчни дюни и бурни вълни в старото МеМеЦе, домът, тишината и неподвижността на часовника срещу плахо прекрачения праг, вилата с тайните ѝ скривалища.

 Замислих се, че пътуването по съвсем нови места е винаги желано и интригуващо (кухненският ми шкаф, например, охранява безброй чаши – интернационални подаръци), но все пак – завръщането има лечителен тръпчив вкус. Героят пътешества безцелно и ненаситно, за да се озове в родния си град с пълен арсенал от възкръснали спомени. За да си припомни безгрижието и да се влюби отново.

Финалът със сигурност ще се окаже изненадващо непредвиден, по думите се спускаш леко и романът е толкова увлекателно унасящ, че е запазил най-ценната си загадка за накрая. Та – да се чете последователно, а не отзад напред.

 Имам си и една любима история от спомените на нашия герой, в която хвърчат пликове, носят се тъжни запечатани изречения, някой споделя себе си в думи по пощите … Иска ми се да знам колко е автентична и за това си запазвам правото да попитам автора на представянето на романа в София, което ще се случи в „На седмото неб(ц)е“, четвъртък (10 май) от 22.00 часа. Заповядайте да се припомним! 

Славена Проданова

Бележка от Жоро: Започвам да чета книгата и аз, така че скоро ще ви разкажа и аз моя прочит на „Добавено лято“.

Advertisements
Categories: български, художествена | 2 Коментари

Навигация в публикациите

2 thoughts on “„Добавено лято“ – обяснение в любов

  1. любопитство

    Жоро, прочете ли романа? Любопитно ми е твоето мнение, след това прочувствено ревю на Славена.:)

    • Библиотеката

      Да, чете се на един дъх. Не съм писал ревю, защото не знам какво да добавя след думите на Славена. Книгата наистина е много хубав дебют, лека и увлекателна, по детски наивна, непретенциозна, но страхотна именно в своята непретенциозност. Чета я и се сещам за „Последно лято“, където спомен и реалност също оживяват в едно… Всеки носи в себе си парче от родния град и родния дом, където и да отиде, а на Черепов много му се удава да разтвори вързопчето, в което е скътал своето и да го покаже пред читателите :) Препоръчвам тази книга!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: