Още тогава лисицата е била ловец


Херта Мюлер не е за всеки. Прозата й сякаш живее собствен живот изпод страниците – четеш, а ти е трудно да го обхванеш с мисълта си. Думите се редят една след друга, но картините изплуват бавно, фрагментирани са, с остри очертания. Херта Мюлер се чете бавно, преглъща се трудно и оставя усещане за хлад, за източноевропейска несрета и безнадеждност.

„Още тогава лисицата е била ловец“ е третият й роман, издаден на български език след „Всичко свое нося със себе си“ и „На този свят човекът е голям фазан“. Напуснала родината на Чаушеску заради безумието на тоталитарния режим, румънката с германски произход Херта Мюлер не престава да се връща отново и отново там, показвайки пред света една след друга отчайващите картини на духовна нищета и малки човешки съдби, смачкани в живота под абсолютен контрол в социалистическа Румъния.

Така е и в този роман. Малкият румънски град в последните дни от режима на Чаушеску. Уродливото лице на социализма изглежда още по-гротескно изпод перото на Херта Мюлер. Хората са малки, двулични, наплашени или жестоки, никой не вярва на другия, а човек за човека определено не е брат. Заводът, напротив, е голям, внушителен, смазващ. Той прилапва жените, трудещи се там от сутрин до вечер, опустошава ги, използва ги и ги захвърля. Сред сивотата и бездушието на града броди Лисицата. Трябва да минат почти сто страници, докато фрагментираните картини и натуралистични импресии се подредят в линията на повествованието и лисицата покаже своето лице на Ловец. Секуритате – тайните служби в режима на Чаушеску, имат свои методи на сплашване и всяване на страх у хората. Всеки ден в дома на учителката Адина тайните служби оставят своя знак – първоначално е отрязано едно от крачетата на лисичата кожа, просната в хола. После още едно. Трето. Четвърто. Страхът се пропива в младата учителка, която не може да се довери на никого. Най-близката й приятелка пък е в сложни извънбрачни взаимоотношения с полковник от Секуритате. Ужасът, страхът и отвращението дебнат от всеки ъгъл. Над всички се извисява буйният перчем на Диктатора – до момента, в който пада до стената, разстрелян набързо от развилнелия се народ.

Символите, алегориите, импресиите в този роман са на всяка страница, на всеки ред. Пишейки в сегашно продължително време, авторката наистина създава усещане, сякаш гледаш снимки на това, което се случва. Застинали и статични са героите, дори когато се движат, говорят, плачат, натискат се, страхуват се, бягат… Една трудно смилаема книга за зловещата машина на тоталитарния режим, приела очертания насред социалистическото блато, каквото представлява животът в Румъния в края на 89-а. Роман, който няма да ви достави удоволствие, но ще ви накара да погледнете с по-розови очила на собственото си настояще. Да се приема с мярка!

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.

Advertisements
Categories: Балкански, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: