„Преди да увиснат на въжето“


Мина доста време от издаването на „Преди да увиснат на въжето“ от Джо Абъркромби и доста време, откакто книгата стоеше до леглото ми с разделител на първата страница. Все не можех да стигна точно до нея, все ми се четеше нещо по-разтоварващо и весело. Спомените ми и любопитството след прочитането на първата книга обаче си казаха своето и в един момент просто я взех в ръце. Или себе си – зависи от гледната точка :)

Втората част от трилогията на Джо Абъркромби ме върна към фентъзи героите от първата книга, все едно не бях правила такава дълга пауза между двете издания. В „Преди да увиснат на въжето“ познатите ни вече герои Логън, Феро, Санд дан Глокта, Джизал, Баяз са извадени от първоначалния си образ и са „напъхани“ в нова роля – тази да са част от групата. Както в „Гласът на острието“, и тук действието се разказва ту от гледната точка на единия герой, ту от гледната точка на някой от другите герои, което прави четенето изключително увлекателно и приятно. Обичам да знам какво е мислел единият герой, как е виждал нещата неговият противник или приятел.

В тази част от трилогията инквизитор Глокта почти напълно се преобразява, като заменя предишното си Аз с едно по-човечно и състрадателно такова. Мисля, че това донякъде беше загатнато и в първата част, въпреки подробните описания на различните форми на мъчение, които той упражняваше върху жертвите си. От послушен изпълнител на зловещи заповеди, бившият герой на Съюза се проявява като страхотен тактик и дори спасява един от враговете на своите началници.

Героите през погледа на Sean

Приятелите на Деветопръстия пък се сблъскват с хора, на които трябва да покажат как се оцелява срещу силни врагове, докато той самият изживява интересна сексуална история с една своя спътничка. В общи линии книгата изобилства от насилие – все пак е война, и то не на един фронт. Въпреки това обаче е забавно да четеш за размазването на плоскоглави, които може да не са най-страшният враг на нашите герои, но определено са най-досадният. А любовта – тя е едва-едва загатната, по-скоро похот, отколкото истински чувства. Друг е въпросът обаче за приятелството, което се ражда там, където най-малко си очаквал. Това със сигурност е нещо ново за Джизал, който претърпява най-голямото преобразяване в буквален и в преносен смисъл.

Освен кървавите сражения, в които си отиват някои от героите, във втората част има и разказ за миналото – такова, каквото го помни Баяз, първият магус, и такова, в каквото се е превърнало след унищожението на всичко добро. Един призрачен град ще постави под изпитание групата на магуса, едно съкровище няма да се окаже това, за което всички го мислят, а краят няма да бъде толкова обнадеждаващ, колкото би ни се искало. Но все пак следва и трета част, нали? Героите пак трябва да се променят, махалото да се върне в изходната си позиция, целите на бъдат постигнати или пък забравени…

Публикувано от Девора

Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от издателство „Colibri

Advertisements
Categories: Фентъзи, художествена | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “„Преди да увиснат на въжето“

  1. 799

    За мен единственото ценно в тази трилогия е цитатът от Гьоте.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: