За пътя обратно


„Моят път към теб“ е най-новата книга на Никълъс Спаркс, която, както се случва с всичките му книги, прочетох със зашеметяваща скорост и за пореден път се убедих, че Спаркс е автор, който умее да придаде драматизъм дори на най-обикновената история. Много често в книгите се преплитат проблеми, които той заимства от собствения си житейски опит, което прави сюжета още по-реалистичен. Да, и доброто, и лошото, могат да се случат на всекиго. Изборът как да продължи животът ни е в нашите ръце. Никога обаче не бива да губим надежда, че някой върви по своя път към нас, за да ни даде най-доброто от себе си.

В интерес на истината минаха времената, в които наивно вярвах в любовната мъка, която трае цял живот, в предопределеността и в това, че любовта не изисква нищо в замяна. Идеята, че съществува мъж, който цял живот не може да забрави ученическата си любов и така и не излиза дори на среща с друга жена, ми се струва прекалено романтична и нереалистична, било то и мъж, който е просто литературен герой. Аманда пък за първи път излиза от леко рамката, в която авторът обикновено разполага женските персонажи: най-красивата, най-интелигентната, с най-драматичната съдба. Героинята е просто една жена със своите страхове и разочарования (е, все пак не е избягал съвсем – тя е и изключително красива), която успява да открадне малко лично щастие, което обаче не би се приело добре от близките й и от обществото.

След раздялата с голямата си любов устройва живота си наново, създава семейство и се отдава на отглеждането на децата си. Съдбата не й е спестила някои много тежки моменти, от които тя успява да се измъкне, но последиците променят живота, с който е свикнала. Неудовлетворена от взаимоотношенията с мъжа си, тя все повече търси връзка с миналото и открива човека, който може да й донесе поне малко спокойствие, в лицето на един възрастен и прозорлив човек. Той се оказва и връзката с нейната първа любов, а когато Аманда и Досън се срещат отново, старите чувства пламват отново. Това едва ли е обрат, който би изненадал някого. Всъщност интересното в книгата е фантазията, която авторът е вложил, за да заплете и разплете тяхната история. Появяват се различни персонажи – някои са зли, както биха могли да бъдат само анимационни герои, други са съвсем обикновени, трети пък се оказват нещо съвсем различно от това, за което са ги смятали останалите… Както винаги, силата на книгите на Никълъс Спаркс е в техния край – съвсем неочакван, но толкова човечен, толкова романтичен, толкова тъжен и същевременно щастлив. Точно каквото е и нашето ежедневие – пълно с моменти, за които нямаме логично обяснение, нямаме оправдание и от които не можем да се предпазим, но които ни даряват и щастие, и мъка.

Побързайте да се насладите на тази книга, докато лятото не е отминало и все още имате шанс да усетите свежия аромат на цветята и зеленината около вас. Докато четете, ще разберете защо.

Публикувано от Девора

Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от издателство ЕРА

Advertisements
Categories: Любовни, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: