Съкровищата на пътешественика



Едва ли има някой, който да не е чувал за чичо Скрудж или да не е гледал анимациите на Дисни. Когато бях малка, любимата ми история с него е приказката, когато егоистичният паток бива отвлечен в навечерието на Коледа, за да се срещне с духа на миналото, духа на настоящето и с духа на бъдещето. Години по-късно разбрах, че първообразът на чичо Скрудж всъщност е герой на Дикенс, а историята е преразказан разказ за онези три посещения, които променят живота на един саможив и егоистичен старец.

Книгата на Анди АндрюсСъкровищата на пътешественика“ много ми напомни тази история. И тук главният герой поема на необикновено пътешествие назад в миналото и напред в бъдещето, само за да разбере уроците, които е необходимо да усвои в настоящето. Вместо с духове обаче, Дейвид Пондър се среща с велики личности, предимно извадени от учебниците по история на американските ученици. Тези известни хора му завещават по една мъдрост, с която той да успее да изгради живота си отначало.
Всъщност книгата е нещо като наръчник по популярна психология и идеята е, че всеки един от нас може да бъде Дейвид Пондър и да постигне всичко, което пожелае, стига да спазва определени правила на съзидателното мислене. Това, по принцип, не е лошо, но ако има нещо, което не харесах в книгата, беше подборът на личности. Не че имам нещо против Хари Труман, Чембърлейн, Христофор Колумб, Ане Франк, Ейбрахам Линкълн, цар Соломон (!) и архангел Гавраил (!!), но идеята на Андрюс, че те биват прекъсвани в едни от най-важните моменти в живота си, за да дадат лист хартия на някакво привидение, което всъщност е един средностатистически американец, идващ от бъдещето… ми дойде малко неприятно изненадващо. Като изключим тази подробност обаче, или поне ако се абстрахираме от нея, книгата може съвсем безпроблемно да се чете сутрин за стимулиране на чакрите и уравновесяване на аурата, така че безпроблемно да започнем деня си. ;)

Шегата настрана – както съм казвала и преди, книгите с популярна психология не са съвсем безпредметни. Те няма да ни покажат някакво велико познание, но ни карат да преповтаряме неща, за които си мислим, че сме наясно и никога не забравяме. А както всеки е научил още като малък – повторението е майка на знанието.

Препоръчвам книгата на хора, които имат нужда от малко побутване, за да вземат правилното решение за себе си. Винаги съм вярвала, че човек трябва да слуша сърцето си и да взима решенията на база това какво му подсказва то, а подобни книги проповядват точно такова разбиране.
За мен обаче истинската сила на Анди Андрюс си остава хуморът и точно той е нещото, с което вие трябва да се запознаете първо, ако решите да отделите няколко часа за неговото творчество. Като например с тази книга тук :)

Публикувано от Девора

Advertisements
Categories: художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: