Приказки на цветята


Една интересна идея, поместена на 157 страници – това е сборничето с приказки, събрани от най-разпространените етноси в България – роми, турци, арменци и евреи. Купих си я по време на един панаир на книгата от чисто любопитство. Интересно ми беше какво ли представлява една ромска приказка – какви са героите в нея, какво им се случва, кое е лошо според тях и кое – добро. Не знам кой е правил селекцията на публикуваните приказки и доколко това наистина са едни от най-разпространените истории сред тези етноси, но реших, че си заслужава да им хвърля по един поглед.

Книжката е разделена на четири части, като всяка част започва с представяне на етноса и отбелязване на най-важните неща за бита и културата, които е хубаво да се знаят от всички.

Започваме с ромите. Техните приказки са най-простички и елементарни, но не са чак толкова безинтересни. В тях винаги става дума за материално богатство, а главният герой – циганинът – е ту честен, ту хитър, но в крайна сметка – възнаграден за своите качества. В най-дългата от тях ще разберете що е това Чордиленджис и как можете да го надвиете. Дори тази история обаче не е много вълнуваща, да не кажа бедна на фантазия. 

С турските приказки нещата започват да стават по-интересни. Там ще срещнем някои познати сюжети (няма как), ще награждаваме бедните, но храбри герои, и ще наказваме богатите и алчните. Накрая с хитрост ще си вземем една принцеса за жена и после разказвачите сигурно са се отдали на празненства, защото турските приказки свършват дотук.

Арменските приказки разказват за това, че нищо в живота – и хубавото, и лошото – не продължава вечно. Умният човек е готов да посрещне и възхода, и падението, а глупавият няма никакъв шанс да оцелее. Трудът е възхвален в няколко от приказките, а алчният поп в една от тях получава втори шанс, след като разбира, че колкото и злато да има човек, понякога му се иска просто една паница с топло ядене.

Най-интересни за мен бяха приказките на евреите. В тях, освен че се говори за Бог, най-често разглежданата тема е мъдростта. В повечето героите излизат от тежките ситуации благодарение на разума и бързите си реакции, а не благодарение на помощта на някой друг или на магия. Справедливостта е преди всичко и за разлика от приказките при другите етноси, тук хуморът е по-често срещан. :)

Самата книжка не е с цветни картинки, но на някои страници се срещат много интересни илюстрации, които представят стереотипния образ на етноса, за който става въпрос в приказката. Интересно е да ѝ хвърлите едно око, а пък аз се надявам да попадна на още автентични приказки в някой сборник, или пък разказани от вас като коментар под публикацията :)

Публикувано от Девора

Advertisements
Categories: Детски, Приказки, народопсихология | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Приказки на цветята

  1. Поздрави за хубавия Блог и благодаря за новите /за мен/ приказки, които с удоволствие ще прочета.
    ММ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: