Когато мъртвите се пробудят…


Myrtwite

Признавам си, че не съм сред най-големите фенове на хоръра, даже и сред по-малките не съм, но за сметка на това съм луд по култовия сериал „The Walking Dead“ (само при споменаването му хората започват да ме гледат подозрително и усещам как си мислят: „Пф, зомбита? Really?“). В този ред на мисли, хорърът на Йон Айвиде Линдквист „Когато мъртвите се пробудят“ се появи точно на време, за да ме улови на вълна „живот след смъртта“ или поне „събуждане„, ако не живот…

Не, книгата няма нищо общо с „The Walking Dead„. Няма да четете за епидемия, превърнала човечеството в пасмина хищни зомбита, пъплещи по улиците в търсене на някой оцелял. Със скандинавска хладнокръвност и почти научно-изследователски подход, Линдквист ни насочва към една тема отвъд границите на възможното, за да ни провокира с въпроса: „Какво, ако…?„. Какво ако един ден мъртвите се събудят?

Всичко започва в Стокхолм с масово главоболие и странна повреда в електрическата мрежа. Тогава идват и първите сигнали. Жената на Дейвид, току-що починала след тежка катастрофа, отваря очи (всъщност едното, защото другото е отнесено от зверския удар). Минути след това от моргата на болница „Дъндерид“ се чуват ужасените писъци на санитарите – повитите в бели мъртвешки савани старци започват да стават от носилките и да се опитват да излязат.

Jon_Ajvide_LindkvistЛиндквист избира много реалистичен подход в предизвикателството си към читателите. Не ги вкарва в дирижирана небивалица, в бой със зомбита или нещо подобно – напротив, опитва се да си представи нормалните и най-вероятни реакции при случването на нещо толкова невероятно като пробуждане на мъртвите. Няма свирепи зомбита, има само опечалени от загубата на близките си хора, чиято печал изведнъж отстъпва мястото си на изненадата от чудото. Реакциите на хората, на близките, на правителството и медиите – всичко е показано такова, каквото най-вероятно би било наистина. Самите мъртви се пробуждат по особено неинтересен за почитателите на кървавите сцени начин – като празни обвивки на собственото си аз, с почти неуловими жизнени функции, едва показващи признаци на живот с движенията си.

Човешките реакции са ключови в идеята на Линдквист. Най-естественото нещо за всеки човек след първоначалното изумление и потрес, е да повярва, че близкият му човек – съпруга, син или дядо, отново е сред живите. Има страх и отчуждение, има надежди, има и искрена вяра, че смъртта все пак може да бъде надвита.

Много любопитен момент е религиозното обяснение на феномена, което неминуемо се появява в суматохата. В основата на християнската религия е вярата във Второто пришествие – когато мъртвите ще се надигнат. Не се ли случва точно това? Оказва се, че на повечето хора и през ум не им минава да асоциират пробуждането на мъртвите с Второ пришествие. Обясняват си го с природен феномен, с химична реакция и с какво ли още не, но не и с намеса на божественото – много показателен знак за това колко вярващи са вярващите действително в едно традиционно християнско общество.

Всъщност книгата страда малко от хладнокръвния и почти научен подход на автора си. Първата й част се развива толкова бавно, че в един момент започнах да се замислям дали въобще ще има някаква кулминация. И както казах и по-горе, не очаквайте кървави сцени и жестоки убийства – ужасът при Линдквист се просмуква бавно, подсъзнателно, на места с мирис на пръст, тук-там до болка натуралистично, но бавно и сигурно се загнездва в съзнанието с тегнещия въпрос: „Какво, ако наистина…?“.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.