1Q84 – книга първа


Murakami

Не мога да разбера кое точно в стила на Мураками те грабва и те кара да изчиташ книгите му на един дъх. Когато се сетя за този автор, първата ми асоциация е за нещо дълбоко покъртително и депресивно, почти изобщо не ми минава през главата нищо с положителна насока. Въпреки това бих определила 1Q84 като изключение от това впечатление.
В този пост ще става въпрос единствено за първата книга. Останалите остават под въпросителния question mark…

ичи кю хачи йон (1984)

Толкова много внимание върху тази година! 1984. И до ден днешен ми звучи като нещо, което тепърва предстои, а не като някоя обикновена година, останала в миналото. Сякаш и никога няма да настъпи – ще продължава да вълнува съзнанието на автори във всякакви жанрове дори и след десетилетия и всичко заради една литературна творба. Всичко заради ОруелНо днес си говорим за Мураками, който е създал произведение не по-малко вълнуващо от това на Оруел. Поне за мен.

В първата книга от трилогията виждаме какво се случва в Япония през очите на една жена-убиец и един емоционално травмиран писател-математик: Аомаме и Тенго. И двамата попадат в извънредни ситуации, които променят света им или поне личното им възприятие за нещата. Между тях има нещо общо – имат детство, за което не искат да си спомнят, но в което все пак са се познавали. На този етап това не е от голямо значение, защото завръзката между Тенго и Аомаме тепърва предстои, предполагам, в следващите книги. По-важна е възрастта в миналото, с която повечето герои в книгата свързват някаква повратна точка от живота си – 10. На 10 години Аомаме се маха от родителите си, Тенго – от баща си, Фука-Ери отива при семейството на Професора, а Цубаса се озовава при вдовицата. Всички тези персонажи ще се окажат свързани чрез различни нишки и нямам търпение да разбера какво ще се случи по-натам, защото въображението и реалността в творчеството на Мурками са с удивително размити граници. Книгата обаче разглежда и сериозни проблеми, свързани с религията и малтретирането на малки деца, което е едно от най-големите ѝ достойнства. 

1q84_by_degdeg-d41pkme

Ако си говорим за слабости на романа, няма как да не изтъкна колко дразнещо ми идваше непрекъснатото споменаване на конкретни марки и модели, което може би цели да докаже колко запознат е авторът с модните течения именно през тази 1984 година, но читателят едва ли би седнал да прави справка на марката вечерна чантичка, с която Аомаме вършее из хотели и заведения. Самата тя пък не е изцяло достоверен образ, което ме навежда на мисълта, че макар и прекрасен писател, „чиито романи се продават в милиони тиражи“, Харуки Мураками не е чак такъв познавач на женската психика. А може и аз да не разбирам как така човек, който приема тялото с като храм, който трябва да е хладнокръвен и винаги да държи нещата под контрол, може от време на време да се напива до безпаметност и да се отдава на безумни сексуални експерименти. Обстойното описание на сексуалните сношения също е нещо, което може и да допадне на някого, но мен ме кара да се питам дали японците по принцип са такива ненормалници, или просто авторът си има някакви свои способи да изказва неща, с които му харесва да провокира аудиторията.

original

В Тенго също нещо куца. Ужасен спомен (подробно описан поне на пет места в книгата, също сексуално наситен) го преследва цял живот и му причинява пристъпи, които едвам успява да овладее. В същото време е изключително прецизен и хладнокръвен във всяко друго отношение, с точна преценка, остроумен  и уравновесен. Светът му все пак се разклаща, когато в живота му се появява Фука-Ери. Малтретирана е като малко дете, но за седем години на свобода от сектата не се е сдобила с душевно спокойствие, а само с голяма доза ексцентризъм. Тя е на 17 и е на път да стане автор на бестселър заради книгата, в която описва част от живота си в една затворена комуна. И тук идва най-интересното в цялата книга – Сакигаке. Принципът на действие на тези комуни, който се описва от Мураками, както и това, в което се израждат, прави конкретните страници в книгата вълнуващи и любопитни за четене. Разказът е за зло в най-чистия му вид, а художествената творба го обогатява с нереалистични образи като „човечетата“, които излизат от отворената уста на спящата Цубаса и започват да си навиват своята „какавида“. Звучи изтрещяло и си е точно такова. И въпреки това, а може би точно поради тази особеност – грабващо.

Както казва Професорът – водовъртежът ще повлече всички. Първата част на „1Q84“ е само центърът, около който събитията тепърва предстои да се завъртят, така че с нетърпение очаквам да разбера какво се случва в следващите две книги с „човечетата“, втората луна и „Въздушната какавида“, както и с главните герои. Надявам се да се намерят – всеки за себе си.

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. Колибри

Advertisements
Categories: художествена | 2 Коментари

Навигация в публикациите

2 thoughts on “1Q84 – книга първа

  1. Pingback: Книгозавър – "1Q84" книга първа – Харуки Мураками

  2. Според мен това, което те приеснява в писането на Мураками, не е че героите не са реалистични. Той описва Япония много дълбоко. Ние не си даваме сметка, но това е страна изтъкана от противоречия. Хората са впримчени в тяхната култура на общността, традициите на шогуната, йерархията, подчинението и какви ли не още японски работи. А те също като нас искат да бъдат щастливи, свободни и добри. Мураками описва бушуващите страсти под повърхността на тези пленени хора. Затова и романите му са пълни странни персонажи, извратени убийци….Но винаги има някой, който се опитва да ги спре, да спаси света, дори с цената на живота си. Нали?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: