Черно мляко


ChernoMlqko

Елиф Шафак вече е спечелила сърцата на много читатели и в нашата родна страна и чувам все повече хора да говорят за въздействието, което книгите ѝ оказват върху тях. Когато разбрах, че това е книга „за писането, майчинството и харема вътре в нас“, просто нямаше начин да не пожелая да я прочета. Вярвах, че ще ми помогне да открия своя собствен харем и да подредя нещата в него, но истината е, че този роман има съвсем друго предназначение – да измъкне авторката му от едно болезнено депресивно състояние, което е приглушило всичките ѝ вътрешни гласове.

safak 1Историята е на самата Елиф. Авторката ни разказва за годините преди да срещне своя бъдещ съпруг и след това и за голямата дилема дали да създаде семейство и да стане майка, или да отдаде целия си живот на писането. Ето тук дойде първата нотка на раздразнение у мен, тъй като се засяга един от онези въпроси, по които имам прекалено крайно мнение, за да мога да ги обсъждам с другите хора спокойно. Накратко: не разбирам жените, които се отказват доброволно от майчинството заради кариерата си, тъй като вярвам, че нищо не може да е по-значимо. В случая с Елиф обаче е значимо: нейното творчество. Мисля си обаче: „Какъв е проблемът да твориш и след това, Елиф?“ и се присъединявам към шумния хор на нейните палечки.

Палечките са многото лица на Елиф: шест на брой. Когато се запознаете с тях, сами ще разберете на коя симпатизирате, защото са съвършено различни и непрекъснато тласкат Шафак ту в едната, ту в другата крайност при взимането на решения. За едно обаче мога да се съглася напълно с авторката: депресиите настъпват тогава, когато не можеш да намериш баланса на вътрешните си гласове.

Книгата не описва единствено личната история на Елиф – в нея авторката прекрачва границите на миналото и ни запознава с части от биографиите на жени, които са предпочели творчеството пред майчинството и то с непоколебима решителност, както и на малцина от другата страна на барикадата, чийто живот обаче все завършва или със самоубийство, или с лична неудовлетвореност, или с отчуждение от единственото дете. Главите, посветени на други автори, изобилстват от любопитна информация. Интересно и обогатяващо е, но и до някаква степен -потискащо.

imagesВ крайна сметка дилемата на Елиф е решена, което обаче съвсем не означава, че я чака безоблачно щастие. Някъде там, накрая, се спотайва един джин и дори тя да успее да се отърве от него, кой знае какво ли още се спотайва в тъмните ъгълчета на нейната психика. Дори да са само тези шест палечки, струва ми се, че пак са достатъчни, за да ѝ създадат куп неприятности, стига да поискат.

…..

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. ЕГМОНТ

Вижте още: „Любов

Advertisements
Categories: Биография, художествена | 2 Коментари

Навигация в публикациите

2 thoughts on “Черно мляко

  1. Мариана Димитрова

    Хубаво е, че посочвате какво ви е раздразнило, за да знаем колко градуса е възможното отклонение в обективността на мнението ви :) Не искам да влизам в спор, но все пак за мен далеч по дразнещ е истеричният мерак за възпроизводство, който свършва с недъгави семейства, ощетени деца и дори ужасяващото явление майки да тормозят и убиват децата си. По мои наблюдения дилемата „кариера или майчинство“ често е свързана по-скоро с търсене на най-добрия момент да родиш – когато ще си спокойна, че можеш да отгледаш детето си при добри условия и си удовлетворена от постигнатото. И с цялото ми уважение към хората, които имат не само смелостта да създават деца, но и търпението, издръжливостта и вдъхновението да им отделят достатъчно време и да ги възпитават, съществуват и достатъчно примери, че някой е трябвало да се отдаде на кариерата си. Защото детето не бива да бъде смисъл на живота ти.

  2. Библиотеката

    Написаното от мен е изцяло субективно, разбира се. :) В този блог пишем за личното усещане от книгите.
    Що се отнася до майчинството – всеки избира сам за себе си. Моето мнение е, че много жени отдават прекалено голямо значение на професията си, в която са тотално заменими от други служители. Майката обаче е незаменима.
    Проблемите с насилие и убийства на деца са за съвсем различна дискусия и съм съгласна, че далеч не всеки човек заслужава да стане родител. Не за това обаче ставаше въпрос в публикацията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: