1Q84 – книга трета


Murakami_3

Възможно ли е човек да смята творчеството на Мураками за наивно? Възможно ли е толкова известен автор да разочарова читателите си, или всичко идва от този, който приема историите му и ги доразвива във въображението си? Не зная, защото както в „1Q84“ има два свята, така и моето отношение към Харуки Мураками прескача от полюс на полюс: Да, книгите му са интересни и се четат на един дъх, но са предвидими и винаги оставам с усещането, че нещо съществено липсва в тях. Дали?

В „1Q84“ книга трета Тенго и Аомаме най-накрая успяват да открият пътя към себе си. Една сянка обаче си дава сметка за отношенията между двамата и е готова на всичко, за да предаде Аомаме на Сакигаке – сектата, която издирва убийцата на своя вожд. Не разбрах как така се наредиха нещата, че невероятната интуиция на Ушикава му разкри различни вселенски тайни, също и как всеки герой знаеше отговорите на всички въпроси относно необяснимите явления в своя живот, как всичко се нареждаше като измислено без много фантазия и как толкова интересни сюжетни линии останаха недоразвити.

il_fullxfull.380369371_861f

Да, правилно прочетохте – липса на въображение. Защото макар двете луни и странния паралелен свят на 1984, Мураками е решил да пренебрегне Сакигаке и повечето от героите и да се съсредоточи само върху силната връзка между Аомаме и Тенго, като сведе дейността на супер силната организация само до действията на нелицеприятния и не толкова хитър в крайна сметка Ушикава. По този начин той ограбва историята от наистина вълнуващи моменти, които можеха да се родят от истински сблъсък със сектата Сакигаке, като я принизи на нивото на двама бавно схващащи охранители и един загадъчен, но мъртъв вожд. Това за мен е най-голямата слабост на книгата. След нея се нареждат и други: какво се случва с другите герои – нима тяхното единствено предназначение е било да съпровождат Аомаме и Тенго в пътя им до изхода от странния лунен свят и после да изчезнат като разсейващ се дим, без да разберем от какво е бил причинен огънят. Наистина: защо всички изведнъж станаха сенки и защо този уж щастлив край беше лишен от емоция? Сякаш сюжетната линия на последната книга е измислена от ученик в гимназията, който няма усет към художествената литература, но смята, че я владее до съвършенство. Въпреки това отвореният край позволява на автора някога да доразвие тази история, която сякаш временно е изоставил, като напише и четвърта част на „1Q84„. Защото и новият свят, в който луната пак е само една, не е реален, особено щом в него отново са дошли Тенго и Аомаме, а още повече и тяхното дете.

Държа книгата в ръце и си давам сметка за всички тези неща, които са ме разочаровали. Въпреки това знам, че ще ви бъде интересно да я прочетете. Стига да не се замисляте много-много за слабите ѝ страни, стига да нямате очаквания към Харуки Мураками. Все пак това е една художествена творба, чиято единствена слабост е, че би могла да бъде много, много по-добра.

Публикувано то Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. Colibri

*Снимката на двете луни е изображение от Etsy, а самата картина може да бъде закупена. Вижте повече за автора: тук

1Q84 книга първа тук >>>

1Q84 книга втора тук >>>

Advertisements
Categories: Драма, Любовни | 2 Коментари

Навигация в публикациите

2 thoughts on “1Q84 – книга трета

  1. Pingback: Книгозавър – Блиц ревю за щастливия край на “1Q84″ книга трета – Харуки Мураками

  2. Pingback: Блиц ревю за щастливия край на "1Q84" книга трета – Харуки Мураками - Книгозавър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: