Френски уроци с Питър Мейл


Frenski_urociОт книгите на Питър Мейл, които съм прочела до момента, тази определено имаше най-голямо въздействие върху фантазията ми, което се изразява в мечти по френската провинция и обикаляне от ресторант на ресторант; от празник на празник; от трюфел до пилето от Брес. Придружих автора на едно щуро препускане из Франция, което включваше какви ли не преживявания с трюфели, жабешки бутчета, охлюви с чесън, литри вино и дори леко отклонение от добрия вкус (посещението в Сен Тропе), а накрая се включихме само в приятната част на един жизнерадостен маратон, за да стигнем до рая на земята – място, където се яде, пие и отслабва. Не звучи зле, нали?

Френски уроци. Приключения с нож, вилица и тирбушон“ е книга, която е обединила впечатленията на Питър Мейл, които той грижливо събира по време на своите пътешествия из Франция – винаги с подходяща компания (приятели с влечение към дългите обедни пиршества и бездънните винени чаши) и винаги с определена цел – посещение на празника на трюфела или честване на апетитността на жабешкото бутче. Мисля, че някой ден може и да се престраша с последното, но определено това би се случило само на френска територия.

Давам мило и драго да се добера до някое изложение на пилета във Франция, защото насред плакатите и масите с продукция, има и отворени бюфети с ето такова звучене:

„Режис потри доволно ръце, когато направи преглед на десетките дървени маси, отрупани с пушена шунка, наденици, сирена, домашно приготвен селски хляб, пастети и селекция от вина чак от Шампан на север и Шатоньоф на юг…“

Тъй като авторът на книгата е англичанин, няма как да не усетите леко саркастичното отношение към французите, замаскирано под необходимата учтивост. Типичен пример е закачката, че когато Бог бил запитан защо е дарил Франция с толкова много блага, което не е честно спрямо другите европейски страни, той отвърнал, че за да възвърне баланса, ще създаде французите. Мейл обаче се е подсигурил – на няколко места в книгата споделя, че французите, които той е срещал, са страхотни хора. Може би с изключение на таксиметровите шофьори… Не след дълго обаче не пропуска да ги „клъвне“, като обрисува слабостта на французите към това всичко, което ядат, да изглежда щастливо. Ето защо магазините и сергиите са обкичени с плакати на усмихнати пилета, смеещи се крави, ухилени прасета, намигащи зайци и доволно кискащи се риби. „Всички те изглеждат развълнувани, че ще дадат важен принос към вечерята.“, пише авторът. И почти му вярваме.

Най-страхотната глава, освен ако не сте любител на виното – тогава има друга глава, която ще ви опияни дори само с изброяването на десетки специални розета, бели и червени вина, е тази за SPA комплекса. Самата тя е най-подкупващата реклама, на която съм попадала някога – кой не би искал да се подложи на всевъзможни спа процедури, коя от коя по-приятна, след което да се наслади на обяд само от 600 калории, но толкова вкусен, че да искаш цял живот да си на такава диета. Храната, разбира се, е приготвена от известен френски готвач, а по коридорите на сградата те приветстват като бог. Идеята за престой на такова място веднага ме кара да направя свое собствено проучване по въпроса, но „десертът“ на автора е изненада към читателите – адреси и телефони на всички места, които е посетил, и за които е писал в разказите си. Книгата е като един малък наръчник Мишлен, но с повече думи и с чувство за хумор. Като стана въпрос за този наръчник, сега разбирам защо човечето на Мишлен е толкова нагънато – няма нищо общо с гумите. Просто от толкова дегустация по ресторанти из Европа, съдбата го е застигнала и то, горкото, няма право на избор.

Ако искате и вие да опознаете Франция през очите на един писател-гладник, непременно трябва да се предадете пред тази книга. А ако си отбелязвате страницата, до която сте стигнали, със самолетен билет до тази страна, вместо с книгоразделителя, със сигурност тръпката ще бъде още по-голяма. Като единствен минус мога да изтъкна това, че авторът явно не е голям любител на сладкото и се отнася изключително пренебрежително към десертите. Това, поне за мен, си е ужасен пропуск, който, за щастие, всеки може да преживее, като се отдаде на собствени сладки преживявания из френската провинция.

Публикувано то Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от Gourmet Publishing.

Вижте още от Питър Мейл:

Advertisements
Categories: Разкази, кулинарно | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Френски уроци с Питър Мейл

  1. Ох, и до Франция ми се доходи и вино ми се допи, не знам как ще преживея през цялата книга, на която съм хвърлила око отдавна. Страхотно ревю!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: