Далечните полети на 73-то ято


73

Попаднах на тази книжка по време на последния Панаир на книгата в НДК, докато любопитно разглеждах щанда на издателство „Еъргруп 2000“.  Впечатли ме снимката на корицата – величественият бомбардировач Do-17 „Ураган“. Като любител на авиацията не можеше да не посегна към томчето. А то, между другото, се чете на един дъх.

„Далечните полети на 73-то ято“ представлява спомените на българския летец Йордан Пелев и неговите увлекателни разкази за службата му във Въздушните на Негово Величество войски, участието на страната във Втората световна война и ранните години на следвоенния период.

Трудно е началото на 73-то ято. Необходимостта от самолети за далечно разузнаване, заделянето на такива от бомбардировъчния полк и обучението на младите пилоти – тези моменти от родната авиационна история са разгледани отблизо. Любопитни са разказите на Пелев за различните типове самолети – за раздрънкания Avia B-71 („Жерав“), за далеч по-удобния, макар по онова време също морално остарял немски Do-17 („Ураган“). Рядко свидетелство дава летецът за съдбата на тези славни аероплани, които днес можеха да бъдат гордост за авиомузея в Крумово. Повечето от тях са нарязани за скрап по летищата и безвъзвратно изгубени за историята, както с мъка отбелязва авторът.

Do17

Разказите на Пелев за участието му във Втората световна война са изключителни. Досега бях чел предимно мемоари на летци-изтребители и тези спомени допълнително обогатиха картината на военната авиация в периода на войната. Страхът от преградния огън на зенитните оръдия, които пилотите с ловки маневри се опитват да избегнат, силно се е запечатал в спомените на летеца. Силно е и огорчението му от загубата на много бойни другари в небето над Сърбия, Унгария и Македония, но и в нелепи инциденти в родното небе.

Един от най-интересните моменти в книгата е разказът за австрийското летище Целтвейг. В самия край на войната на нашите пилоти е наредено да отлетят за Целтвейг, където са разпръснати голям брой немски самолети, и да вземат като трофеи каквото успеят. Летището е под съветски контрол, но руснаците бързат, защото предстои да го предадат в ръцете на англичаните. Поради чисто българска немарливост, липса на организация и мудност (както описва авторът), нашите не успяват да вземат почти нищо от ценните машини и се прибират единствено с учебно-тренировъчни самолети „Сойка“. Руснаците разрушават останалите с брадви, като отсичат опашките на самолетите, за да не попаднат годни за употреба при английските им съюзници.

След края на войната съдбата отвежда Йордан Пелев в Балчик, където става свидетел на превъоръжаването с руските Ту-2. Мемоарите му приключват в средата на 50-те години, когато действително е отминала епохата на витловите самолети и в авиацията вече няма място за „старите кучета“.

Без съмнение книгата ще се хареса на любителите на военната авиация, които ще открият в нея ценни свидетелства, разказани от първа ръка. Снимките, поместени в нея, със сигурност пък ще са от полза на авиомоделистите, които биха искали да изработят умален модел на български „Ураган“. За мен е чест, че познавам един от малкото живи днес летци, воювали на легендарния Do-17 – Дянко Марков от 2-ро ято на 5-ти бомбардировъчен полк. А книгата на Йордан Пелев е още един поглед към миналото, което сме длъжни да не забравяме.

Публикувано от Жоро

Advertisements
Categories: Военни, Мемоари, авиация | 3 Коментари

Навигация в публикациите

3 thoughts on “Далечните полети на 73-то ято

  1. Има една страхотна книга от 2002 г. на Стойко Данчев Тотевски, казва се „Спомени за Европейската война“ и съдържа дневникът на един войник от Първата световна война. Разказите вътре са толкова динамични и увлекателни. Заслужават да се филмират! Издателството е Faber, В. Търново. Книгата открих в Троян, когато посетих града преди няколко години. Ако някак я намериш, прочети я! Аз по-добра книга на наш автор за войни не съм чел!

    • Библиотеката

      Честно казано, не съм я срещал. Но ще разровя, звучи интересно. Благодаря!

      • Мога да опитам да пусна едно ревю на книгата в моя блог, но сигурно ще стане лятото. Винаги бих я препрочел. Има бягство от плен, предателство, гръцки шпиони, войнишки бунтове… просто е невероятно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: