Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи


KlubИска ми се само да напиша, че тази книга е великолепна, че прочитането ѝ ми достави огромно удоволствие и с лекота я накичих с всички възможни звездички в Goodreads. Предполагам обаче, че едно изречение няма да е достатъчно, за да опише всичко, което е събрала в себе си „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ на Мери Ан Шафър и Ани Бароуз. Радвам се, че мога да ви разкажа за книгата и да се върна към нея чрез тази публикация.

Джулиет, главното действащо лице в книгата, е писателка с приятно чувство за хумор – това е герой, за който съжаляваш, че не можеш да срещнеш и в реалния живот, или пък ти напомня за най-духовития ти познат – този, който винаги може да каже нещо,с което да те разсмее. След края на Втората световна война, Джулиет не губи време да се връща назад в спомените си, а с ведра стъпка продължава напред. Тя наистина е човек, който гледа на света през наивни детски очи, но с трезвия поглед на 100-годишен човек. Невероятна комбинация – ще ми се да вярвам, че и Мери Ан Шафър е била такава.
Както и в живота, така и в тази книга съдбата намира начин да те завърти така, че щеш, не щеш, винаги се изправяш лице в лице с нещата, от които си бягал. Така едно писмо от непознат може да те въвлече в поредица от събития и познанства, които да ти разкажат за всички ужаси, преживени по време на войната, в същото време обаче да ти дадат надежда и да те накарат да се почувстваш у дома си там, където всички са ти непознати. Всъщност нека го обясня така: Джулиет започва да получава писма от Клуба на любителите на книги и пай от картофени обелки, който е основан на остров Гърнзи. Хората, които членуват в него, започват да разказват на писателката (не истинската, а Джулиет) за своите приключения и страшни моменти по време на окупацията на немците и с всеки изписан ред, тя започва да се чувства все по-свързана с острова и все по-въвлечена в историята на този любителски клуб.

Цялата книга е наниз от писма и телеграми – понякога те разсмиват, друг път те натъжават истински. Може да е странно, но поне аз толкова силно се идентифицирах с главната героиня, сякаш думите ѝ бяха мои думи, сякаш колебанията ѝ също принадлежаха на мен, а накрая Грънзи стана втори дом за моята литературна душица, която скитори много често по земното кълбо в търсене на книга, в която се приюти за няколко страници живот. Сигурна съм, че хората, които имат подобна нагласа към живота, а и към четенето, ще се влюбят в това четиво. Не искам да ви разказвам повече, защото трябва да прочетете сами за себе си историята на всички герои в книгата, които до един ще ви очароват – дори и тези, които са с малко по-престъпни намерения от добряците, с които Джулиет намира общ език. Ако има слабост, която съм длъжна да изтъкна, то това до някаква степен е краят, но предвид честото споменаване на Ан Бронте в книгата, още от самото начало ми беше ясно, че е неизбежен. 🙂

Ако бях на ваше място, нямаше да дочакам до последната точка на тази публикация, а вече щях да държа книгата в ръце, защото е от тези прекрасни пътувания във въображението на непознат автор, които се случват веднъж в живота. Благодарна съм, че Мари Ан Шафър, че е успяла да напише този роман, че Ани Бароуз го е завършила и искрено скърбя за загубата на автор, от когото няма да имам възможност да прочета нищо повече.

Публикувано от Девора
Книгата бе предоставена на Библиотеката от изд. Colibri

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.