Когато смъртта реши да си почине


Обичам усещането, което предизвиква откритието на някоя наистина добра история. Книга-откритие – така мога да нарека „Приумиците на смъртта“ на португалския писател и нобелов лауреат Жозе Сарамаго. Истински полет на мисълта се разгръща пред читателя в този удивителен роман, изграден върху предположението: „Какво би станало, ако…„.

„На следващия ден никой не умря“.

Така започва тази съвсем необикновена история. Един ден Смъртта просто решава да си даде почивка от вековната служба по прибиране на неминуемата „реколта“ човеци, достигнали края на земния си път. Това, разбира се, поражда някои неудобства. Уж се е сбъднал един от най-големите човешки копнежи – безсмъртието, а всъщност идват нови проблеми. Неумирайки, хората започват да натоварват социалната система, погребалните бюра  са принудени да фалират или да прибегнат до крайни мерки като погребване на папагали и други домашни животни; болниците вече не успяват да поемат потока от ранени, прегазени и тежко болни хора, които отказват да умрат.

saramago

Тази нова реалност бързо се превръща в икономическа ниша и сенчестият бизнес на „маффията“ потръгва – срещу определена сума пари разни „агенти“ могат да „уредят“ смъртта на престарял дядо или отдавна втръснала баба. Тънкият момент е, че в съседната държава се умира съвсем нормално – само трябва да прекосиш границата и всичко си идва на мястото. Държава и „маффия“ се преплитат в това деликатно дело, за да преодолеят внезапно възникналия проблем. Къде етичното се пресича с практичното и къде е моралът в цялата тази работа са само част от въпросите, които авторът много остроумно задава в наистина необикновената си книга.

В един момент Смъртта се отказва от плана си и измисля друга стратегия, за да разнообрази скучното си ежедневие – да изпраща предупредителни писма на хората, чиито земен път предстои да приключи. Още на следващия ден към различни градове и села политат лилавите пликове, в които „онази с косата“ учтиво съобщава на поредната си жертва, че в рамките на седем дни от получаването на писмото ще премине в един по-добър свят. Има и снизходително напомняне да изживее последните дни по най-добрия начин. Естествено, този нов ход на Смъртта също всява смут в обществото. Защото, съгласете се, доста напрегнато е да очакваш всеки ден дали няма да пристигне и за теб лилавият пощенски плик!

Има неща обаче, които могат да объркат дори такъв виртуозен играч като Смъртта. Защото дори нейните планове понякога се провалят от сили, върху които тя няма власт. Така се случва и тук, когато едно от писмата не успява да стигне получателя си и се връща. Колкото и пъти да се опитва, „онази с косата“ не успява да го достави. Решена на всичко, за да изпълни волята си, тя си взима едноседмична отпуска, за да разреши лично този казус.  В образа на жена.

Както вече казах, има сили, върху които дори смъртта няма власт. Ще спра дотук, за да не развалям удоволствието от четенето на тази прекрасна книга. Жозе Сарамаго е очарователен разказвач. А темата, макар стряскаща по своята същност и смелост на идеята, в действителност е крайно любопитна. „Какво би станало, ако…„.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“.

Advertisements
Categories: художествена, Uncategorized | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Когато смъртта реши да си почине

  1. това ще е една от следващите книги, които ще прочета))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: