Последният довод на кралете


Fentyzi_3Признавам, и то без да ме заплашвате със секири, здравеняци от Севера или чудовища от Другия свят, че не съм най-големият почитател на фентъзитата. Въпреки това винаги им давам шанс и точно заради това ми отнема средно около няколко месеца да прочета една такава книга. Поради тази причина „Последният довод на кралете“ се появява чак сега в Библиотеката. За тези от вас, които още не са се запознали с трилогията на Джо Абъркромби, ще препоръчам да погледнат ревютата на първите две книги тук и тук, след което ще обобщим цялостната картинка в този пост. 😉

В третата част от трилогията авторът най-сетне разгръща целия потенциал на главните герои: този на Логън да убива, на Феро да отмъщава, на Джизал да се перчи, на Баяз да манипулира и на Глокта да изтезава. Освен това обаче най-после техните фигурки ще бъдат разместени по шахматната дъска, така че да стане ясно кой каква роля играе в големия план на Първия магус. „Последният довод на кралете“ е пълна с неочаквани обрати, което е една от най-силните ѝ страни. В общи линии никой не е нито добър, нито лош, нито предсказуем, нито ще получи това, което заслужава. Всяка втора страница е пропита от кръв на северняци, гуркули, шанки, ядачи и западняци – клането и подробното описание на военни сражения, разлагащи се трупове и какво ли още не, е щедро разпиляно по страниците на книгата. Въпреки това останах с усещането, че на автора не му стиска да направи това четиво още по-вълнуващо, като отвори портите към подземния свят и развихри въображението в тази насока. Макар че, като се замисля, това би означавало още 500 страници кланета и смешни магически оръжия, които винаги повалят противника, разбиват стени и т.н. само със силата на мисълта. Доста въпроси си останаха без отговор: как протича магията, как се насочва, как се контролира? Защо това и онова се случва. Всъщност отговорът на всички войни, пред които се изправя Съюзът, не закъснява, но е толкова незадоволителен, че е направо смехотворен – дай да разрушим всичко, за да построим нещо още по-велико. Междувременно да насъскаме всеки срещу всеки. Мъжка логика. 🙂

Най-най-хубавото нещо в книгата е нещастният ѝ край. Ще трябва да почетете, за да разберете какво точно се случва с героите, но чест прави на автора, че накрая всички оцелели след толкова много битки и сражение, остават зверски прецакани. Не се притеснявайте – няма да тъжите особено, защото Абъркромби се е постарал да ви убеди, че точно това си и заслужават. Единствено с едно не съм съгласна – съдбата на Уест, но след „Хари Потър“ вече знам, че най-готините герои задължително биват затрити от авторите. Това най-вероятно е някакъв опит да придават достоверност и сила на писанията си, но на мен никак не ми допада. Затова си измислям своя версия. В случая – вие също ще можете да го направите, защото макар и завършена, трилогията остава с отворен край. Все пак кралете са нищо пред магусите, така че доводите им пет пари не струват. 😉

Публикувано от Девора

Книгата бе предоставена на Библиотеката от издателство Colibiri

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.