Хартиеният свят на Джoн Грийн


PaperTownПреди да започна да чета „Хартиени градове“ на Джон Грийн, реших да се допитам до мнението на читателите, които си бяха направили труда да изпишат десетки страници с коментари в Goodreads. Средната дължина на един коментар надминава като брой думи дори някои от главите в книгата… Стана ми любопитно каква е тази творба, която предизвиква толкова бурни емоции в тийнейджърите, които не пестят думи, за да изкажат накърнените си чувства от свободата, с която е разполагал авторът, чертаейки съдбите на своите герои – на своите хартиени човечета.

Започнах книгата с интерес и установих, че съм от малцината, които харесват в нея точно това, което буди възмущение у мнозинството. Историята, представена съвсем кратичко, се върти около едно момче – Куентин (или Кю, както го наричат приятелите му), което е влюбено в своята загадъчна съседка Марго. Девойката обаче не може да си намери място в родното градче и решава да избяга, като оставя няколко следи, по които Кю решава да тръгне с идеята да я спаси от самата нея (защото, в общи линии, Марго не е много предвидима и спокойна личност).

Докато повечето happy end фенове гневно оплюват горката героиня, то трезво наблюдаващият действието читател не би могъл да открие нищо в поведението на момичето, което да е достатъчен повод някой да я нарече „кучка„. Въпреки това тази дума се използва, за да охарактеризира героинята, както в книгата, така и извън нея. Аз обаче не съм съгласна. Единственото, което прави Марго, е да послуша вътрешния си глас и да избяга далече, в един хартиен град, като оставя всичко и всички зад гърба си. Какво е виновна тя, че някакво момче си е наумило да я спасява? Какво е виновна, че той цял живот е имал изкривена представа за нея? Че се е влюбил в тази представа? Не е виновна.
Е, можеше да изчака да завърши училище и просто да си тръгне по пътя като нормален човек, но Марго Рот Шпигелман все пак оправдава очакванията към нейната нестандартна особа, като заплита в изчезването си изостанали сгради, несъществуващи градове и неясни послания, като предизвиква събития, за които дори не би могла да подозира.

6024722951_a5a65b050f_z

Куентин е принуден да излезе от своята зона на комфорта и да се превърне в съвсем различен човек. Докато четях книгата, не можах да се отърва от усещането, че Марго и приятелите на Кю Бен и Рейдар са просто парченца от обърканото Аз на Кю. Q е една въпросителна: на прага на новия живот, той все още не знае кой е и какъв е – дали е безстрашният герой, или човекът, който се движи с минимално съпротивление. От една страна е Куентин, който обича рутината, но от друга той е Марго – неговата дива природа, която го предизвиква да направи нещо, с което да мине границата, да стане лошо момче. Бен е гласът, който го връща обратно към реалността, а също е и неговото сексуално Аз, докато Рейдар е по-улегналият и уравновесен вариант на Куентин. Последните дни в училище са символ на края и новото начало, а действията се случват с такава шеметна бързина, точно защото Кю трябва да реши кой ще бъде в живота си оттук нататък. Самите герои покрай това объркано момче нямат откроена индивидуалност, чувството им за хумор е идентично, което ми помага да си представям, че всеки един от тях е друго Аз на главния герой. Дори мистериозната Марго е само плетеница от представите на другите за нея, а Бен и Рейдар говорят с един и същи глас от страниците на „Хартиени градове“.

Книгата обаче е вълнуваща и често се намират любопитни факти, вплетени от автора, които ще ви е интересно да прочетете. Идеята за хартиените градове сама по себе си е интригуваща и ми се струва, че се е получило едно страхотно приключение по дългия път към това да опознаеш себе си. За първи път чета книга, в която краят е най-незначителната част от цялото – важно е пътуването, търсенето. Когато Марго влиза през нощта в изоставен склад или увеселителен парк, тя просто сяда и наблюдава, но духом вече е на друго място. Е, същото изживява и читателят – когато стигне до края, дори преди да прочете последните страници, той вече е изпитал удоволствието от книгата и може да остане само да наблюдава. Но душевният глад, появил се в началото на тази книга, вече е заситен – няма нужда от happy end.

Ако искате да спечелите копие от „Хартиени градове“ на Джон Грийн и да изживеете това странно приключение с Куентин, първо трябва да ми отговорите на един въпрос, след което да запишете отговора си като коментар под публикацията. Въпросът ми е: „Ако можехте да избирате, в коя точка на земното кълбо щяхте да наблюдавате залеза довечера?„. Победителя ще изтеглим в края на седмицата и ще съобщим името му под коментарите.

Публикувано от Девора
Книгата, която може да спечелите, е любезно предоставена от изд. ЕГМОНТ България

Реклами

59 мнения за “Хартиеният свят на Джoн Грийн

  1. Мечта ми е да посетя Норвегия и ако можех, определено щях да гледам залеза от някой фиорд 🙂

  2. Грийнсборо, Северна Каролина – в момента чета книга на любимия си автор Никълъс Спаркс и действието се развива там 🙂

    1. Имаме си нов печеливш, тъй като първият изтеглен не върна отговор повече от две седмици. Честито, Kate, пратихме писмо на електронната поща 😉

  3. Бих искала да видя на живо залеза в Южна Америка, и по-точно: Ушуая – краят на света; или от
    Националните паркове „Торес дел Пайне“ и „Лос Гласиарес“. Гледах снимки на залезите там и са уникални и цветни.

  4. С мои приятели мечтаем да посетим Рио де Женейро, така че бих искала да наблюдавам залеза в Рио :3

  5. Има едно място на Темза, точно срещу Шекспировия Глобус, където можеш да слезеш по стълбички и да си точно до водата. Едно от най-красивите места, които съм виждала някога и е мястото, на което бих искала, не само да гледам залеза, но и изгревите, и луната, и слънцето.

  6. Знаете ли, според ме, всеки залез е прекрасен! Очарователен е от всяко едно кътче на земята. Нещото което му придава най-голяма стойност е споделянето му с любимия човек. Аз бих дала всичко, довечера да бъда в преградките на моя любим, на някой топъл пясъчен бряг.. наблюдавайки залеза! :)))

  7. Съгласна с Надежда. Залезът е най-хубав, когато е споделен с любими хора. Тъй като обаче трябва да посочим определено кътче от земното кълбо, бих си избрала Ю.Корея, защото е една от държавите, които ми се иска да посетя някой ден.

  8. От вкъщи, от терасата ни в Пловдив. От една година живея в Англия и няма никое място, където да искам да съм повече от вкъщи.

  9. Честно казано не мога да избера между Киото, Япония и Амстердам, Нидерландия

  10. Искам да върна времето назад и отново да видя залеза – като една златна паричка, като една топла житена питка, завита с облаче. Назад…. когато децата ми бяха малки и откривахме красотата на света заедно, хванати за ръчичка, а слънцето избираше да залезе точно, ама точно пред нашите очи, гледахме го от пътеката към хижа Септември на Витоша! Безценно…

  11. Аз бих го гледала на верандата на някоя вила в Еленския балкан, примерно, с топло одеяло и богат и ароматен билков чай. Изцяло отдала се на природата, далеч от сивото ежедневия!

  12. Сидни, Австралия! Винаги съм искал да отида там. Дали залезът ще е по-различен в Южното полукълбо? Не знам, не познавам никой от там. Сигурен съм, че е по-красив и го пазят за себе си. 😛

  13. Мечтата ми е да наблюдавам залеза от любимия си град – Венеция. 🙂

  14. Островът Скай в Шотландия. 🙂 И, като цяло бих искала да посетя Шотландия, Ирландия….

    1. Здравейте!
      Вие бяхте изтеглен(а) на случаен принцип и печелите копие от „Хартиени градове“ на Джон Грийн! 🙂
      Ще се свържем с вас на посочения имейл адрес, за да уточним как ще получите наградата си.
      Пожелаваме ви красиви залези в Рио 😉
      Девора и Георги

      1. Привет!
        Ще помолим да ни върнете отговор до края на седмицата, за да запазите правото си на награда. Ако не – ще подарим копие от книгата на някой от другите коментирали.
        Поздрави!

  15. Бих искала да наблюдавам залеза някъде из Африка.

  16. Много искам да посетя Лондон, така че бих се радвала да видя залеза там.

  17. Мечта ми е да живея в Англия, така че бих иска да гледам залеза от някоя малка къщичка в покрайнините на Лондон.

  18. Empire State Building.Да изпиташ удоволствието да се качиш там и да наблюдаваш как слънцето залязва над града,който никога не спи.Незабравимо!

  19. Залезът е уникален и неповторим навсякъде.Много харесвам Ню Йорк и бих искала да видя залеза оттам някой ден.

  20. Ако можех да наблюдавам залеза от всяка една точна на света, то без да се замислям бих избрала сградата Емпайър Стейт Билдинг в Манхатън! Винаги съм била много запалена по архитектурата и ако мога да отида само на едно място в света през целия си живот, то това би било Ню Уорк <3!

  21. Ако можех да избера една точка, от която да гледам залеза, то това би бил последният етаж на Empire State Building! Ню Йорк ми е слабо място, обожавам града и мисля, че би било прекрасно, ако мога да се насладя на залеза именно от това вълшебно място!

  22. Венеция….. задължително ще е с любимия човек! Ще бъде незабравимо изживяване.. Лично аз когато чуя за Венеция си представям много любов, романтика и страст. Какво по – хубаво място от това за да гледаш залеза и звездите и да се наслаждаваш на любовта на любимия човек.

  23. Бих искала да гледам залеза от Австралия. Нямам си точно определен град. Стига ми само да съм в Австралия.

  24. Залезът над Тадж Махал сигурно е вълшебен! Мечтая някой ден да го видя, както и този над Ангкор Ват, а също и над някой от градовете на инките!

  25. Хей…дори не знаех че я има на български преведена. аз съм от София, от къде мога да си я купя. (извинете за спама)

    1. Привет!
      Не е спам това.
      Книгата излиза на 21 септември и ще може да я откриете в книжарниците. Ако оставите коментар с отговор на въпроса в публикацията, имате възможност да спечелите копие. 🙂

  26. Залезът на нашата планета е прекрасен от всяка точка погледнат, стига да имаш очите. Залисани в сивотата на дните си, рядко се замисляме за красотата на земната природа, на миговете цветност, която ни дарява залязващото Слънце. Наблюдавала съм залеза от от много местенца в България. Гледала съм го от о.Санторини в Гърция, където се стичат туристи от цял свят само заради неописуемите цветове, които създават там последните слънчеви лъчи. Наслаждавала съм се как Слънцето залязва над България гледано от кораб в Черно море. В Южна Испания , където всичко е жълта пръст Слънцето залязва изведнъж сякаш, но очарованието на мига не може да се опише. Само това, което изпитваш, когато виждаш как денят си отива уморен от събития, а Нощта полазва на Земята бавно и спокойно с прекрасния си тъмен воал си заслужава, независимо къде си- у дома след трудов ден или на пътешествие в непозната екзотична дестинация, търсейки Нещото, което да те накара да се почувстваш Жив!

  27. Залезът винаги е красив.Тази вечер бих го погледала от Лондон, утре от Париж, след това от Барселона, сигурна съм, че е прекрасен и в Ню Йорк…

  28. Залезът е много красив и прекрасен миг. Когато го гледаш се отнасяш в своя собствен магически свят. Затова за мен няма значение на какво място ще съм. Най-важното е да съм със своите любими хора.

  29. Може би, бих избрала Калифорния, защото съм чувала, че винаги залезите там са наистина зашеметяващи, заради разположението на града и промушването на лъчите на слънцето. Но ако имах такава възможност, бих го гледала всяка вечер от различни градове из целия свят.

  30. Бих гледала залеза от Чикаго, защото градът е прекрасен и със сигурност ще бъде великолепно да видя тази красива гледка оттам.

  31. Аз бих искала да наблюдавам залеза довечера от Сидни, Австралия, защото съчетанието плажа,море и залез е нещо невероятно красиво, а и винаги съм искала до посетя Австралия.

  32. Водопада Виктория на река Замбези.Страхотно място и със сигурност по време на залез ще е невероятно.А да не говорим ако скачаш с бънджи в същият момент. Изтръпвам само като си го представя

  33. Мястото , на което безкрайно много бих искала да наблюдавам залеза , особено утре , е на тепето в Пловдив. Заедно с НЕОСЪЗНАТИЯТ ИЛКО , КОЙТО НЯМА ЛИ НАЙ-НАКРАЯ ДА МЕ ПОКАНИ ДА ИЗЛЕЗЕМ , ДА ИГРАЕМ GTA или поне да се отпусне малко ? Защото е супер сладък и миличък , и е човекът , чиито прегръдки са точното место , на което искам да наблюдавам залеза. Утре.На тепето !!

  34. Обожавам залеза – всеки път различен от себе си и уникален – край и начало – експлозия от сбогуващи се лъчи – пристрастена съм към него – където и да го посрещна.
    Но, ако можех, отново бих рискувала да го погълна с поглед от висината на току що покорен от мен връх, дори с цената на дългата след това нощ в упорито лутане по почти отвесни склонове и безкрайни хълмове, в търсене по пътя на подслон за сърцето си и път към покой.
    Както в една лятна самодивска нощ на Кабул.

  35. Мечтая си да наблюдавам залеза от някоя пустиня в Египет, бих преодоляла жегата, за да стана свидетелка на такава красота.

  36. Музикално кафе Кукувая, Ханя, о.Крит – кацналото над града кафене предлага спираща дъха панорамна гледка – слънцето потъва морето и огрява целия град в светлосенки. Неповторимо.

    Специално заведохме моето малко момиченце да празнува там първия си рожден ден на първи октомври тази година.

  37. Бих желала да бъда на покрива на някоя хижа в гората, ще бъде повече от идеално да гледаш залеза сред природа, естествена среда.

  38. Рим, вече бях там, но ужасно много искам да се върна. Невероятно място!

  39. Изтеглихме печеливш на случаен принцип и копие на „Хартиени градове“ отива при teduchka! Честито! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.