Из тайните на софийския царски дворец


Палатите на някогашните монарси без съмнение са едни от най-забележителните архитектурни паметници навсякъде по света. Те не са просто величествени сгради, а и исторически свидетелства за епохата си, за духа на своето време. Едно от най-приятните места в София е именно пространството около бившия царски дворец, сега приютил Националната художествена галерия и Етнографския музей. Самата сграда, наглед толкова семпла, непретенциозна и същевременно аристократично елегантна, в действителност крие близо век и половина изпълнена с повратности история.

dvorec„Тайни на софийския царски дворец“ на Любомир Милчев ни води на едно особено любопитно пътешествие иззад стените на двореца, за да ни разкрие интересни и непознати за повечето хора подробности от онзи отдавна отминал дворцов живот. Малката двуезична книжка е особено ценно издание, тъй като за първи път обект на изследване и публикация е дворецът като сграда, институция и паметник на културата. Трима български монарси оставят своя почерк в историята на бившия турски конак. Да, в действителност сградата е построена през 1873 г. именно с такова предназначение. През същата година в килия в подземието й лежи Левски, а три години по-късно пред входа й известно време стои набучена на кол главата на Бенковски.

Изцяло е преправена за резиденция на първия монарх на Третото българско царство – княз Александър Батенберг. Немският принц е известен със скромния си характер и животът в новия дворец не се отличава с особена пищност. Това обаче се променя с идването на власт на Фердинанд, който превръща новия си дом в истинско бижу. Авторът превежда любопитния читател през частните покои на княза и княгинята; кабинета на Кобурга с мраморна камина, петроленозелени копринени тапети и полилей от Морано; трапезарията, музикалния салон, зимната градина… Пищните зали за балове и ресепсии оживяват като на лента – Червеният салон, Бежовият салон, Тронната зала… Обърнато е внимание на лабиринта от подземия, водещи в различни посоки, както и на значително по-семплия начин на живот по време на управлението на Борис Трети.

Червеният салонСнимка: Изгубената България

Какво се е случвало зад стените на двореца, как е изглеждал един прием по времето на Фердинанд, от какво са вдъхновени пищните орнаменти в украсата, къде са били покоите на царицата и как е прекарвал свободното си време Кобургът – на тези и много други въпроси отговаря Милчев в своето кратко по обем, но разпалващо въображението четиво.

Дрескод – редингот и цилиндър, моля!

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.

Advertisements
Categories: Исторически, Места | 4 Коментари

Навигация в публикациите

4 thoughts on “Из тайните на софийския царски дворец

  1. Изключително интересна в тази връзка е книгата “Български дневници” на граф Робер дьо Бурбулон, който идва в Княжество България по покана на, все още, княз Фердинанд I, за да създаде княжеския двор. Той познава всичко от първа ръка и писмата в книгата е писал, когато са се случвали. Какво е било царското меню и забавления, балове и празненства, етикет и отношения и пр. Великолепна книга изпълнена с романтика на изгубено време. Най-прекрасното след Освобождението до наши дни.

    • Библиотеката

      О, това звучи наистина интересно! Непременно ще потърся. На български има ли я?

  2. Да, издание на Колибри, второто издание им е все още налично в сайта и вероятно много други книжарници.

  3. Мммда. Още едно добро попадение! Мерси за препоръката!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: