Една топла зимна история


PilherКоледният дух все още не се е появил, макар вече малко или много всеки да отправя поглед към декември. Дори не ми се говори за абсурдната ситуация, в която в края на октомври молове и магазини се окичиха с гигантски коледни топки и бели снежинки, докато навън си беше истинско циганско лято с пъстри листа и почти +20 градуса температура. Искаше ми се да ви разкажа за книгата на Розамунде Пилхер, когато вече е натрупал снежец, а в програмата ви се очертава приятна почивка пред някоя камина или поне пукаща печка на дърва. Но ще ви разкажа сега – за да се опитам да създам за вас, както и за себе си, коледно настроение, недокоснато от лъскавините по витрините и истерията около коледния бонус.

Зимно слънцестоене“ е четиво, на което можете да отделите време по коледните празници, а  и не само. История за любов, но преди всичко човешка добрина, нарисувана от авторката по един наивен, предсказуем, но очарователен и топъл начин. Малко са нещата в книгата, които истински ще ви изненадат, но за сметка на това толкова свиквате с героите, че няколко дни, след като сте прочели и последната глава, продължавате да посягате към нея, все едно има още нещо да се случи и ви е любопитно какво правят Елфрида, Оскар, Люси, Сам и Кери. Това са главните герои в романа и чрез емоциите на всеки един от тях, представени в различни глави, ще минаваме през историята, която сякаш им е отредено да изживеят заедно.

Оскар и Елфрида са вече възрастни, всеки със своето дълго минало, но въпреки това – с неизчерпаем заряд да обича и да бъде обичан. Признавам, че тяхната история ми беше най-странна, най-неправдоподобна. Началото на тяхната връзка е белязано от трагично събитие и не мога да си представя как човек може да отвори сърцето си за други хора само месец, след като е загубил най-скъпото си. Настрани от драмата на Оскар обаче, в книгата протичат забавни сюжетни линии, които в крайна сметка се заплитат и строяват няколко напълно непознати един за друг хора в общо хармонично съжителство. Кери и Люси отиват да прекарат Коледа заедно с Елфрида, която пък живее с Оскар в къща, оставена му в наследство. Няколко дни преди празника, принуден от обстоятелствата (затрупани от сняг пътища), Сам се присъединява към веселата компания и петимата успяват да помогнат сами на себе си, както и един на друг, за да забравят всички ужасни и не чак толкова страшни неща, които са се случили през годината.

„Лошите“ герои в книгата са описани малко като в детски игрален филм на Дисни – егоистичната баба, която не иска да се грижи за внучката си; майката-авантюристка, която зарязва детето си, за да се ожени за богат американец; неприятната жена с нахакана походка и зло куче… Всички тези хора са като хартиени кукли и си мисля, че Розамунде толкова е искала да подари на читателите си една красива и изпълнена с добрина книга, че е вмъкнала неприятните герои, само колкото да има малко повече цвят и все пак да вдига кръвното на останалите от време на време.

Докато четете „Зимно слънцестоене“ няма как да не ви се прииска човешките взаимоотношения да бяха точно толкова прости и добронамерени, колкото са те за героите на Пилхер. Пожелавам ви празнично настроение и без повод – просто ей така! 🙂

Публикувано от Девора
Книгата бе предоставена на Библиотеката от КК „Труд“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.