Музиката на един живот


Случвало ли ви се е да попаднете на история, която можете да си представите като истински епос от поне 500 страници, а тя скромно и непретенциозно да заема по-малко от 100?

Такъв е случаят с „Музиката на един живот“ на Андрей Макин. Невероятно красивата и разтърсваща история на талантливия пианист Алексей е разказана толкова пестеливо, че краят й идва ненадейно бързо. Иска ти се да продължи, иска ти се да не спира, но както знаем, понякога най-добрите истории са кратки като миг. А Андрей Макин определено няма нужда от многословност, за да създаде наистина забележителна история.

muzikata na edin jivotВсичко започва на една съветска гара някъде в Урал с майсторското описание на формулировката homo sovieticus, двете латински думички, които разкриват „живота на 240 милиона човешки същества, които по онова време обитаваха страната, в която съм се родил„. Претъпканата гара, тежките бели вихрушки навън, истински „конгломерат от тела“ сред мръсните коридори. И именно там срещата с онзи странен възрастен господин, приведен над рояла в тъмнината на един претрупан с вехтории склад. Оттук ще започне разказът на този странник, или на Алексей, както е името му.

Алексей живее в артистично семейство в Москва. Интелигенция, която като по чудо е оцеляла в годините не жестокия сталинистки терор. Не за дълго обаче. Седмица преди неговия първи концерт в края на май 1941 г.  родителите на Алексей са прибрани от тайните служби. Младежът се измъква като по чудо и решава да избяга. На 22 юни Германия напада Съветския съюз и животът на пианиста ще се промени завинаги. Приел самоличността на убит войник, Алексей преживява ужасите на цялата война, изхвърляйки в дъното на своята душевност спомена за предишния си живот. Сам отличил се в боевете, той бързо бива забелязан и става шофьор на един генерал. Дъщерята на генерала свири на пиано и при честите му отбивания в дома им тя се привързва към него. Дори го учи да свири елементарни мелодии. Учи него, пианиста Алексей Берг, да свири на пиано… Именно там един ден той се пречупва и оставя музиката да се лее изпод пръстите му пред очите на всички присъстващи.

Следват десет години в Сибир.

Ръцете треперят, прелиствайки последните страници на тази изумителна книга. Разказана простичко и лаконично, тя ще остави безмълвен всеки, който се докосне до нея. В ушите на читателя след последната страница ще продължават да звънтят само акордите на пианото и суровият московски вятър.

Публикувано от Жоро

Advertisements
Categories: Драма, художествена | Вашият коментар

Навигация в публикациите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: