Запознайте се с Billy – библиотеката на един четящ Жоро


Joro column 3Четат ли младите хора днес? „Поколението F“ чете, в това съм сигурен. Младите жени четат много. А младите мъже? Ако да, то как изглежда тяхната библиотека? Дали като хаоса в гардероба им или пък  библиотеката е в джоба им и има дисплей? Ако търсите отговор на тези въпроси тук, няма да ги намерите. Защото просто не знам. Или най-малкото не бих си позволил да генерализирам. Мога да кажа за себе си, че чета всеки ден, а моята библиотека е най-любимото ми ъгълче от вкъщи. На нея са посветени и следващите редове.

Неделя е и прозорецът бълва слънце право в очите ми. Събуждам се, протягам се и осъзнавам, че това е моят ден и че няма сила на света, която да ме извади от леглото. Без да бързам се пресягам към библиотеката и грабвам започнатата книга. Неделя е и преди чашата с кафе, преди ободряващото нападение над хладилника, е време за свещенодействие с книга в ръка….

Всъщност нямам библиотека в общоизвестното значение на думата – стена от рафтове в хола или секция, отрупана с книги, каквито има в повечето домове. Книгите ми са разпръснати на няколко места вкъщи, а все още голяма част от тях са в дома на родителите ми, поради вечната липса на пространство. Но имам едно ъгълче, което съм запазил само за себе си – една обикновена малка библиотека Billy, която купих преди година от IKEA и разположих непосредствено до спалнята. Така че винаги, когато поискам, да посегна към поредната хубава книга. И понеже изведнъж се видях с пет рафта изключително и само за мен, реших да дам воля на естета у себе си и да оставя своя почерк в подредбата. Моята естетика вероятно изглежда напълно еклектично на външното око. В случая обаче с пълна сила важи егоистичното самоуспокоение „Нали на мен си ми харесва!“ и това е, което има значение.

za blogaНай-долу, почти на нивото на очите (при легнало положение, разбира се), е най-лишеният от книги рафт. Наричам го „тоталитарния„, защото е събрал символика, свързана с безкрайното ми любопитство към случилите се и неслучили се революции срещу комунизма в Източна Европа. Един малък Альоша се е притаил в левия ъгъл на фона на албум със снимки от Унгарското въстание 1956 г. До тях е символът на съветската армия, провлачил веригите си чак до Берлин – един миниатюрен модел на танк Т-34. В другия край са купчина списания, повечето от които L’ Éuropeo – купувам си ги доста избирателно – само онези, които са свързани с Втората световна война, тоталитаризма, Стената, Прехода и т.н. Сдържам се да не омажа всичко с розова боя като Давид Черни, но така или иначе последователите на чеха са много у нас, няма смисъл да се бутам в мейнстрийма.

Една дъска по-нагоре е личното ми пространство за съвременна българска литература. Най-изчистеният и подреден рафт, където компания си правят иначе вероятно несъвместимите характери на Захари Карабашлиев, Алек Попов, Михаил Вешим, Васил Георгиев, Анжел Вагенщайн, Георги Господинов и др. Най-отпред ги охраняват две черни лимузини – „Чайка“ и „Волга„, без особена връзка с тематиката. Просто си падам по винтидж автомобилите на Източния блок. Снимката на Девора е задължителна и тук – докато съзерцавам с удоволствие любимите си книги, в погледа ми попада и снимка на любимата жена (мисля, че ако прочете това, ще си спечеля бонус точки, хаха!).

My library 1

Погледът се издига към рая на музикалните биографии. Това са и книгите, които чета с най-голямо удоволствие и за които трябва да посветя отделна статия. Повечето заглавия на любимото изд. „Махалото“ са тук – биографиите на Кърт Кобейн, Джим Морисън и Джими Хендрикс, мемоарите на Леми и Рудолф Шенкер… Безумно яките откровения на Ози Озбърн и Кийт Ричардс си правят компания с писмата на Джон Ленън, биографиите на Фреди Меркюри и Мик Джагър, тук е дори стихосбирката на Димитър Воев. Книгите за музиканти са ми слабост, това е като да се ровиш на тавана на 60-те или 70-те. Автомобилният винтидж тук е щрихован с един Volkswagen „Samba“, хипарската емблема на 60-те.

Следва т. нар. „Чакалня„. Винаги чета по най-малко три книги наведнъж, а броят на кротко очакващите да бъдат прочетени е дори по-голям. Те си имат собствено място в библиотеката ми. То е като чакалнята на гара – винаги едни си тръгват, а други идват на тяхно място. Мащабен модел на български самолет от 30-те години стои „на стража“ до тях, а за фон им служи колаж от сватбената фотосесия в двореца „Врана“. В един  далечен контекст малко се връзва със самолета, но това е друга история.

My library 3

Високо, високо, както подобава, е и малката ми авиационна колекция. Мемоарите на български летци от Въздушните на Негово Величество войски, асове на Луфтвафе, монографии и енциклопедии на българската авиация съжителстват с няколко авиомодела. От най-горния рафт гледа и една снимка на Димитър Списаревски – българската „жива торпила„, загинал в битката за небето над София през 1943 г. Военни пилоти и рок звезди – изглежда това са героите, които ме вдъхновяват, колкото и странно да е като комбинация.

Макар и не препълнена, библиотеката Billy допринася за уюта в стаята и не случайно е любимото ми кътче от дома. А тук са само малка част от книгите, които са оставили следа в съзнанието ми. По други библиотеки и рафтове са пръснати и романите на Толкин, и забележителният Ремарк, „рицарят на Колима“ Варлам Шаламов, книгите ми по комуникации, детско-юношеските четива… Стотици съкровища! Един ден може би ще ги събера на едно място и това ще е вече не любимото кътче, а любимата стена от книги. Защото го заслужават – всички тези верни приятели, превърнали се в частички от мен и формирали светогледа ми бавно и усърдно, година след година.

Георги Грънчаров

Advertisements
Categories: Uncategorized | Етикети: | 4 Коментари

Навигация в публикациите

4 thoughts on “Запознайте се с Billy – библиотеката на един четящ Жоро

  1. Мариана Димитрова

    Ех, че хубаво! „Моите“, естествено са по другите рафтове и библиотеки … :)

  2. afairyteller

    Дано стените да не ти стигнат

  3. Моята библиотека след като изчерпа рафтовете тръгна по чекмеджета и долапи, напоследък е издигнала няколко купчини на бюрото и стремглаво строи още. На ясно съм, че прекалявам. Твоята изглежда доста по-подредена.Освен това е тематична.Поздрави.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: