Как да четеш музикални биографии (и да оцелееш след това)


Joro column 3Четенето на музикални биографии е превъзходно удоволствие. То обаче крие много опасности. По-добре да си дадеш сметка за някои от тях, преди да се впуснеш в четене, иначе рискуваш да си докараш неприятности. Световете, които ще се разкрият пред теб и героите, които ще изгреят от страниците, вероятно ще изглеждат адски примамливи. Те обаче са нечии чужди истории, а шансът да се повторят с главен герой в твое лице е наистина нищожен. Рано или късно ще дойде последната страница, звездата ще слезе от сцената, еуфорията на тълпата ще затихне, а ти ще трябва да продължиш живота си. Затова запомни няколко неща, които ще улеснят прехода ти към сивото ежедневие след поредния досег с някоя прекрасна музикална биография. Чети нататък…

1. Ти не си Джими Хендрикс. Може да имаш китара и да дрънкаш на нея до безпаметност, да носиш военна куртка или дори „късметлийски“ долар в ботуша си, но истината е една – никога няма да бъдеш Джими Хендрикс. Такива като него се раждат веднъж на сто години, а следващите 60-те са прекалено далече, за да си правиш илюзии.

2. 60-те години никога няма да се върнат. Нито дори 70-те. Запомни го добре, защото е важно. Която и музикална биография да прочетеш (освен може би на Джъстин Бийбър), тя ще те потопи поне за няколко десетки страници в един сюрреалистичен цвят на любов и цветя, танцуващи хора, пушещи трева с наслада и живеещи от слънчеви лъчи. Там свободната любов е предимно секс с всеки, който успееш да докопаш, наркотиците са прозорец към света, дрешките са пъстри и адски много ти се иска да попаднеш поне за малко в тази илюзия. Забрави го още в момента, в който затвориш последната страница! Повярвай ми, в днешни дни Уудсток е само една поляна със 17 милиона резултата в Гугъл, а Кралят на гущерите лежи в парижкото гробище Пер Лашез.

all stars

3. Дрогата убива. Би трябвало да го знаеш добре, ако си видял последната известна снимка на Кърт Кобейн (онази с крачето, обуто в Converse). Кийт Ричардс може да ти разправя, че е оцелял десетилетия, друсайки се като животно, но само погледни на какво прилича днес. Пък и той го е правил предимно с чист фармацевтичен кокаин, който днес просто няма как да си набавиш. Не си мисли, че ще можеш да си позволиш лукса на Антъни Кийдис и да влизаш и излизаш от разни скъпи клиники, когато ножът опре до кокала. Най-много да увиснеш пред центъра за лечение на наркомании на „Пиротска“ и да гледаш минаващия трамвай 22 с оцъклен поглед всяка сутрин заедно с другите „пациенти“ наоколо. Жалка работа.

4. Може да си пич, но не си рок звезда. И никоя мацка няма просто да се свлече в несвяст до теб само като се появиш на касата на вратата. Нито ще те замеря с бельото си, докато с приятелчетата репетирате алкохолизирани кавъри на „Металика“ в някой гараж в Младост-4. Всяка музикална (авто)биография представя съответната рок звезда като безпощаден магнит за жени и истински разхождащ се сперматозоид. Антъни Кийдис ще ти разкаже как разни дами са го спирали пред сцената, моментално започвайки да му правят свирка, а Леми Килмистър вероятно ще те убеди, че това е напълно възможно, дори да изглеждаш като него. Бъди мил с дамите, защото дори дълбоко в себе си да носиш зрънце музикален гений, те ОЩЕ НЕ ГО ЗНАЯТ!

5. Не гледай на работата си като трамплин към шоубизнеса. Окей, Фреди Меркюри е бачкал на сергия за дрехи, преди да проглуши света с уникалния си глас, но ако ти бачкаш на сергия за дрехи днес, просто приеми кръста си с достойнство. Работата в кланица няма да те доближи на йота до Ози Осбърн, нито позицията „чистач в местното училище“ ще те направи Кърт Кобейн. Дори ако държиш метлата с лявата ръка…

all book stars

6. Не залитай в прекалена екстравагантност. Ако някога ти хрумне да се предрешиш като Зиги Стардъст, имай предвид, че дори самият Боуи е бил обект на немалко подигравки заради тази си заигравка. А ти дори не си Дейвид Боуи… Ако имаш повечко парички, не ги пръскай непременно за скъпи играчки и скъпи жени, защото в един момент последните могат да ти изиграят голям номер. Ако не вярваш, питай Кен Хенсли. В случай че си супер кльощав, въпреки че се храниш добре, вероятно имаш някакъв медицински проблем – едва ли си наследил гена на Мик Джагър, не се опитвай да танцуваш като него.

7. Запази хигиенните си навици. Може би ще те разочаровам, но звездната слава и некъпането не са неразривно свързани. Докато препрочиташ за пореден път „Биографията на Кърт Кобейн“, със сигурност ще ти мине през ума да извадиш от дрешника на дядо ти прояден от молци пуловер и да се разхождаш цяла зима вкъщи, навлечен с вълнен кожух, но бъди реалист – това само ще те дистанцира от околните. Най-много някой да те изхвърли от трамвая, защото вониш като клошар. 100% Дейвид Гефън няма да те потупа по рамото и да сключи с теб договор за следващия „Nevermind“.

8. Не бъди фаталист. Знам, че кръгли годишнини, мистични поредици от цифри в календара и дни като 11.12.2013 със сигурност те карат да се чувстваш специално, но всъщност са дни като всеки друг. Колкото и дяволско да ти звучи всяко число с повече от 2 шестици в себе си, не се връзвай! Особено внимавай на 27-я си рожден ден. Клубът 27 е пренаселен така или иначе – ако имаш суицидни наклонности, не си навивай пръста, че именно това е годината, в която е „по-добре да изгориш, отколкото да изтлееш„. Това че си на 27 не означава, че си Кърт Кобейн, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, камо ли пък Джим Морисън.

Мисля, че вече си готов. На българския пазар има цял куп страхотни музикални биографии, за повечето от които вече съм ти разказал. Успех с четенето и не забравяй, че удоволствието е преди всичко!

Георги Грънчаров

Advertisements
Categories: Музика | Етикети: | 2 Коментари

Навигация в публикациите

2 thoughts on “Как да четеш музикални биографии (и да оцелееш след това)

  1. Жалко, че авторът не е споменал никъде и брилянтната автобиография на Слаш..

    • Библиотеката

      Моля да извините автора – убягнала му е автобиографията на Слаш… Но би се радвал, ако споделите впечатления от нея – никога не е късно да навакса :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: