Той пак е тук? Найн, данке!


Публикувана доста находчиво в навечерието на 70-та годишнина от  идването на Хитлер на власт (чрез избори, между другото, съвсем демократично), тази книга се превърна в събитие в Германия, отзвукът от който бързо достигна и тук. Изключително идейна корица – стилизираният и така добре познат перчем на фюрера на минималистичен бял фон, със сбито заглавие, създаващо илюзията за специфичните мустачки. Няма съмнение, „Той пак е тук“ на германския журналист и писател Тимур Вермеш беше изключителен маркетингов удар, довел в крайна сметка до над 1 200 000 продажби към момента и превод на 36 езика, сред които и на български.

toi pak e tukОще в първите дни на 2014  се сдобих с книгата, надъхан от цялата предистория и вдигналия се около нея шум. Все пак това беше най-продаваната книга в Германия за изминалата година! Два дни по-късно, след последната затворена страница, дойде и прозрението – уви, корицата е единственото добре измислено нещо в тази книга. Скандално слаб, безпардонен в грубиянщината и безцеремонноста си роман, който би трябвало да е сатиричен или дори хумористичен, но за съжаление не е нито едно от двете.

В интерес на истината, „Той пак е тук“ се чете доста бързо. Всичко започва в един берлински парк през лятото на 2011 г., когато фюрерът се събужда от сън, сякаш нищо не е било и никога не се е самоубивал във фюрерския бункер. Е, вярно, униформата му мирише на бензин, но иначе е напълно здрав и свеж, дори ръката му не трепери, както в последните месеци на войната. Също толкова будна е и неговата решителност отново да поеме юздите на държавата и да завладее народните маси, макар да осъзнава, че ще трябва да започне от нулата. Досущ като в онази мюнхенска бирария през 20-те години.

По стечение на обстоятелствата бързо го вземат за вглъбен в ролята си на фюрер артист и след няколко дни фюрерът вече си има собствен номер в сатиричното предаване на известен телевизионен водещ. Публиката е скандализирана, а скандалът, както знаем, продава. Клиповете с участието на Хитлер бързо се разпространяват в YouTube, расте и популярността на предаването. Продуцентите и собствениците на телевизията потриват ръчички – номерът е минал, а новият „фюрер“ играе играта си брилянтно. Само че, естествено, няма никаква игра. Хитлер си е Хитлер, просто се е телепортирал в бъдещето. Същата расистка реторика, същите планове за завладяване на Европа, за избиване на евреите, за подчиняването на англичани и французи… Е, новите реалности в съвременна Германия бързо са анализирани от възкръсналия фюрер и неговата жлъч се излива срещу чужденците, срещу медиите, срещу популярни и не толкова популярни политически фигури и партии… Скрит зад фигурата на Хитлер, Вермеш пръска „мъдрости“ във всички посоки, нападайки, осмивайки, иронизирайки имигрантите, журналистите, политиците… Само че думите му не са никак смешни и аз лично никъде не видях хумор. Сатира ли? Не мисля – човекът си звучи твърде сериозно. Никъде нямаше осмиване на самия Хитлер, напротив. И дори да приемем, че цялата расистка и ксенофобска реторика на книгата е някакъв „творчески подход“, че всичко е метафора, която отвежда към реалните проблеми на днешна Германия, определено не е най-приемливият начин да се обърне внимание върху това.

Проява на изключително лош вкус – това впечатление остави у мен стилът на Вермеш. От първата до последната страница човек би си задал въпроса: „Този какво си мисли, че прави?“. А финалният лозунг „Не всичко беше лошо“ направо ме остави безмълвен. Nein, danke! Ще си позволя да илюстрирам впечатлението си с цитат от самата книга:

„Напълно шантавата непонятност на текстовете обаче изобщо не беше се променила за шестдесет години, очевидно и днес читателите възприемаха за особено стойностно само онова, което най-малко се разбира“.

Впрочем, Христо Блажев от „Книголандия“ има съвсем други впечатления от романа. Можете да прочетете неговото ревю, ако сметнете, че съм твърде критичен. И на мен ми хрумна паралела с изключителния филм Die Welle, но сравнението е в пъти в полза на лентата.

Дотук с размислите. Ако искате да прочетете качествена сатира, вземете „Нацистът и фризьорът“ и не се занимавайте с възкръснали фюрери.

Публикувано от Жоро

Advertisements
Categories: Политическа, Хумор, художествена | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Той пак е тук? Найн, данке!

  1. Pingback: Адолф Хитлер суперзвезда | Аз чета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: